На тринадесети Хосокава Фуджитака и неговият син Тадаоки пристигнаха от Тамба и незабавно помолиха да се срещнат с Хидейоши.
— Радвам се, че сте дошли — посрещна ги топло той. — Предполагам, че снегът доста ви е попречил.
Като се вземе предвид сегашното им положение, Фуджитака и синът му навярно бяха прекарали последните шест месеца с усещането, че стъпват по тънък лед. Мицухиде и Фуджитака бяха верни приятели още от времето дълго преди да дойдат на служба при Нобунага. Съпругата на Тадаоки бе дъщеря на Мицухиде. Отделно от това, между служителите на двата рода съществуваха много други връзки. Тъкмо по тази причина Мицухиде беше сигурен, че по време на бунта Фуджитака ще премине със сина си на негова страна.
Този обаче не подкрепи своя приятел. Ако се беше оставил да го разколебаят личните чувства, неговият род сигурно щеше да загине заедно с този на Акечи. Със сигурност се е чувствал така, все едно реди яйца едно върху друго, като се опитва да ги опази да не се счупят. Да действа с външна предпазливост и вътрешна сдържаност трябва да се е оказало изключително болезнено за него. Съпругата на Тадаоки бе спасена, но тази проява на великодушие даде повод за вътрешни борби в рода.
Хидейоши вече бе оправдал рода Хосокава и зачел проявената от него вярност. Така главата на този род сега се радваше на неговото гостоприемство. Щом погледна към Фуджитака, Хидейоши веднага забеляза, че за последната половин година косата по слепоочията му е побеляла като скреж. Помисли си, че този човек е наистина мъдър, но в същото време проумя, че за да може при събития като тези някой да вземе твърдо решение и да не допуска след това грешки, ще трябва да плати за това със стопена плът и побелели коси. Всеки път щом погледнеше към Фуджитака, без да иска изпитваше съжаление към него.
— От другата страна на езерото и откъм града под крепостта се чува барабан и вие явно се готвите за нападение. Надявам се да ни окажете честта моят син да бъде в челния отряд — започна Фуджитака.
— Обсадата на Нагахама ли имате предвид? — отвърна Хидейоши.
Опитваше се сякаш да отклони разговора, но след това продължи с по-друг тон:
— Ще нападнем по вода и по суша. Трябва обаче да знаете, че истинската цел на пристъпа е вътре в крепостта, а не самата крепост. Сигурен съм, че тази вечер служителите на Кацутойо ще дойдат при нас.
Фуджитака се замисли над думите на Хидейоши и още веднъж си спомни старата поговорка: „Който дава добра почивка на хората си, ще може после да ги използва за отчаяни усилия.“
Като погледна към Хидейоши, синът на Фуджитака също се сети за нещо. Докато съдбата на рода Хосокава още не бе решена и той стоеше на кръстопът, всички техни служители се събраха, за да обмислят как да се действа в бъдеще. Тогава Фуджитака заговори и направо посочи решението, което трябва да се вземе:
— От това поколение познавам само двама наистина необикновени мъже — единият е господарят Токугава Иеясу, другият — несъмнено господарят Хидейоши.
Сега, като си спомняше тези думи, младежът не можеше да не се запита дали те са истина. Това ли е, което баща му нарича необикновен мъж? Нима Хидейоши наистина е единият от двамата най-бляскави пълководци в страната?
Когато се оттеглиха в жилището, където бяха отседнали, Тадаоки даде израз на съмненията си.
— Навярно не разбираш — промълви Фуджитака в отговор. — Още ти липсва опит.
Улови недоволния поглед на своя син и като се досети какво си мисли той тайно, добави:
— Колкото повече се приближаваш до някоя голяма планина, толкова по-трудно ти е да прецениш височината й. Когато пък започнеш да я изкачваш, изобщо няма да можеш да усетиш колко се издигаш нагоре. Ако се вслушаш в това, което говорят хората и сравниш думите им, ще разбереш, че повечето всъщност не са видели цялата планина, а само някой отделен връх или долина и при това си въобразяват, че знаят вече всичко за нея. Те обаче просто правят преценки за цялото, като са видели само една част от него.
Съмненията останаха в ума на Тадаоки въпреки урока, който получи. Той обаче знаеше, че баща му има на този свят опит, много по-голям от неговия и сега не можеше да направи друго, освен да приеме това, което му се казва.
За изненада на повечето, два дни след пристигането на отрядите крепостта Нагахама премина в ръцете на Хидейоши, без да е пожертван нито един войник. Стана точно така, както Хидейоши предвиди пред Фуджитака и сина му: „Крепостта ще бъде превзета отвътре.“
Пратениците бяха трима от старшите служители на Шибата Кацутойо. Те донесоха писмено обещание, в което техният господар и всичките му служители се задължаваха да се подчиняват и да служат на Хидейоши.