Хидейоши поздравяваше всеки поотделно и му предлагаше чаша саке. Лицата на гостите бяха весели и бодри. Като минеше през главното и западното укрепление, човек виждаше, че стаите до една са препълнени с тях — там една група припяваше стихове от пиеса Но, тук път други рецитираха стихове. Дори по обед потокът от посетители не спря.
До пети Хидейоши се погрижи за всичко, което имаше да се върши в Химеджи и вечерта на същия ден изненада служителите си, като им обяви че утре заминава за Киото. Всички се спуснаха да подготвят нещата навреме. Бяха смятали, че господарят им ще остане в крепостта до средата на месеца — а и до обяд Хидейоши не бе дал и най-малък знак, че се кани да си тръгва.
Едва много по-късно хората разбраха какво го е накарало да постъпи по този начин. Хидейоши винаги действаше бързо и никога не пропускаше добра възможност.
Секи Моринобу бе началник на крепостта Камеяма в Исе. Макар и на думи да беше служител на Нобутака, той сега се намираше в приятелски отношения с Хидейоши. През време на празниците Секи тайно дойде в Химеджи, за да поздрави господаря за Новата година.
Докато се срещаше с Хидейоши, от Исе пристигна вестоносец. Крепостта на Секи била превзета от главния поддръжник на Нобутака — Такигава Кадзумасу.
Хидейоши тръгна от Химеджи, без да губи нито минута. Същата вечер стигна в крепостта Такарадера, на седми влезе в Киото, на следващия ден беше в Адзучи и на девети се срещна с тригодишния Самбоши.
— Току-що поисках от господаря Самбоши позволение да вляза във война с Такигава Кадзумасу — каза Хидейоши на Секи и останалите господари, когато излезе от залата за приеми. Всички бяха като втрещени. — Зад това стои Кацуие. Трябва да завладеем Исе, преди войниците на Кацуие да са в състояние да се придвижат дотам.
От Адзучи Хидейоши излезе с призив към поддръжниците си. Писмото бе разпратено навсякъде в неговите владения, както и до други, приятелски настроени към него военачалници. Всички войни, които държат на правдата, бяха призовани да се съберат в Адзучи. Колко жалко беше за заговорниците, че дадоха повод за това събиране. В Китаношо Шибата Кацуие очакваше край съпругата си — красивата господарка Оичи — природата да свърши своето и снегът да се стопи.
Само веднъж да дойде пролетното слънце и да отвори пътищата. Обаче снежните стени, които му се бяха стрували непреодолима преграда, сега се пукаха още преди идването на пролетта.
Върху Кацуие се стовариха удар след удар — падането на крепостта Гифу, измяната на Нагахама, предаването на Нобутака. Сега пък Хидейоши се готви да нападне Исе. Чувстваше, че нито може да тръгне нанякъде, нито пък може да остане на място. Снегът по границите на областта му обаче оставаше все така дълбок като планинските проходи на Сечуан. Нито войници, нито обоз биха могли да минат през него.
Нямаше значи нужда да се тревожи от някакво нападение от страна на Хидейоши. Врагът му ще настъпи, едва когато снегът започне да се топи. Кой обаче може да каже кога ще стане това? Снегът сякаш се беше превърнал в защитна стена против неприятеля.
„Кадзумасу също е опитен войн, мислеше си Кацуие, но превземането сега на малки крепости в Камеяма и Мино е просто пилеене на усилия и при това — съвсем не в подходящия момент. Това е глупост.“ Беше като бесен.
Макар собственият му план далеч да не бе безупречен, сега той се ядосваше на Такигава Кадзумасу, предприел нападението си прекалено рано.
Дори и Кадзумасу да беше се съобразил със замисъла на Кацуие и да бе изчакал снегът да се стопи, Хидейоши, който вече прозираше намеренията на врага си, надали щеше да губи време в изчакване. С една дума, Кацуие бе надхитрен. Още откакто той прати хора да водят преговори за мир, Хидейоши беше разбрал какво всъщност крие в сърцето си.
Господарят на Шибата обаче не се канеше да остане бездеен. На два пъти той прати вестоносци — веднъж до бившия шогун Йошиаки, когото молеше да подучи Мори да нападнат от запад и после — до Токугава Иеясу.
На осемнадесетия ден от първия месец обаче, Иеясу по никому неизвестни причини тайно се срещна с най-големия син на Нобунага — Нобуо. Досега той бе обявявал строг неутралитет — какви ли бяха сега плановете му? А и защо човек, дарен с такава хитрост, се срещаше с някого, у когото това качество изобщо липсва?