Иеясу покани Нобуо, който плахо се оставяше да бъде носен от бурното течение на събитията, в своите частни покои. Там синът на Нобунага, редом с развлеченията, бе въвлечен и в тайни преговори. Иеясу се отнасяше към Нобуо точно като възрастен към дете. До каквито и изводи да стигнаха те, всичко остана в тайна. Във всеки случай Нобуо се върна в Кийосу, преливащ от радост. Видът му беше като на останал много доволен от себе си търговец, но в същото време нещо в него говореше и за гузна съвест. Изглежда, много се колебаеше дали ще може да погледне Хидейоши в очите.
А къде беше самият Хидейоши на осемнадесетия ден от първия месец? Какво правеше? Придружаван само от неколцина доверени служители, той заобиколи северния дял на езерото Бива и тайно премина през планинската област по границата между Оми и Ечидзен.
Докато оглеждаше планинските села и височините, все още покрити с дълбок сняг, Хидейоши сочеше с бамбуковата си пръчка всяко едно ключово място и непрестанно даваше нареждания.
— Това връх Тенджин ли е? И тук трябва да се издигнат няколко насипа. Започнете веднага работа и на онзи връх ето там.
На седмия ден от втория месец Хидейоши прати от Киото до рода Уесуги писмо, в което им предлагаше съюз.
Не беше сложно да се отгатне поводът за това. Шибата и Уесуги от дълги години бяха заети в кръвопролитни сражения и постоянно си оспорваха по някое парче земя по границата. Вероятно бе сега Кацуие да се опита да отстрани този стар спор, за да може да съсредоточи всичките си усилия в двубоя с Хидейоши. Твърдоглавието и гордостта му обаче надали щяха да помогнат при изпълнението на един толкова тънък план.
Два дни след като прати своето послание до Уесуги на север, Хидейоши обяви, че войската му потегля за Исе. Раздели отрядите си на три части, които поеха по три различни пътя.
Планините и билата потрепериха от бойните викове на мъжете, които крачеха под развети знамена и барабанни удари. Трите крила прекосиха централната планинска верига на Оми и Исе и се прегрупираха в околността на Кувана и Нагашима. Тук трябваше да срещнат Такигава Кадзумасу.
— Да видим първо какво разположение на войската ще избере Хидейоши за сражението — заяви Кадзумасу, когато разбра, че врагът наближава към него.
Беше напълно уверен в превъзходството си.
Всичко сега бе въпрос на време, а Кадзумасу сам бе направил грешката да започне бойните действия в погрешен момент. Договорът между Кацуие, Нобутака и него бе пазен досега в тайна дори от техните най-приближени съветници, но в нетърпението си да не пропусне някоя възможност неразумният Кадзумасу сам възпламени фитила. В Гифу и Ечидзен бяха пратени предупредителни писма. Като остави две хиляди души в Нагашима, самият Кадзумасу се премести в Кувана.
От едната си страна тази крепост бе защитена от морето, а от другата — от възвишенията зад града. Тук беше по-лесно да се отбранява, отколкото в Нагашима. Въпреки това замисълът на Кадзумасу не беше просто да се оттегли на тясната ивица суша. Хидейоши щеше да се принуди да раздели шестдесетхилядната си войска, за да нападне едновременно Гифу, Нагашима и Кувана, както и останалите крепости в околността. Така, дори и той да настъпеше с основните си сили, те нямаше да надвишават тези на Кадзумасу.
От една страна Кадзумасу бе чул, че вражеските отряди са внушителни по численост, но от друга знаеше, че те ще преминат по високите места на планините между Овари и Кай. Ясно бе, че по този труден път обозът с храната и боеприпасите ще се забави извънредно много.
С всичко това наум, Кадзумасу вярваше, че няма да е никак трудно да се справи с Хидейоши. Да го примами, да го нападне безжалостно, да издебне случай отново да вкара в играта Нобутака, да се обедини с войските от Гифу и да превземе Нагахама — всичко изглеждаше съвсем просто.
Обратно на очакванията на Кадзумасу, Хидейоши не си направи труда да превзема малките укрепления, а се насочи право към главната твърдина на неприятеля. По това време при него започнаха да пристигат бързи известия от Нагахама, Саваяма и Адзучи. Положението не беше лесно — облаците и ветровете всеки ден можеха да докарат някоя нова беда.
Първото писмо гласеше: „Предните отряди от Ечидзен преминаха Янагасе. Част от тях скоро ще навлезе в северна Оми.“
Следващият вестоносец носеше подобна новина: „Търпението на Кацуие най-сетне се е свършило. Вместо да чака топенето на снега, той е наел двадесет или тридесет хиляди работници, които да го изринат от пътищата.“
Нов, трети вестоносец съобщи колко сериозно е положението: „Отрядите на Шибата са тръгнали от Китаношо навярно около втория ден от третия месец. На пети предните им части вече бяха стигнали чак до Янагасе в Оми. На седми едно поделение застраши нашите позиции на връх Тенджин, а други подпалиха селата Його, Имаичи и Сакагучи. Главната войска от около двайсет хиляди души начело с Шибата Кацуие и Маеда Инучийо постоянно настъпва на юг.“