Редиците от крепости трябваше да преминат през две местности. Първата тръгваше от Китаяма в Наканого покрай пътя за северните области през върховете Хигашино, Данги и Шинмей; втората следваше върховете Ивасаки, Оками, Шидзугадаке, Тагами и Киномото. Такова голямо начинание изискваше десетки хиляди работни ръце.
Хидейоши събра хора от областта Нагахама. В околностите, особено опустошени от войната, той нареди да се поставят табели с обявления, че се търсят работници. Планините бяха пълни с бежанци. Навсякъде се сечаха трупи, проправяха се пътища, издигаха се укрепления и лесно можеше да се повярва, че крепостите ще изникнат като за една нощ. Работата по строежа обаче не беше лесна. Всяко от укрепленията се нуждаеше от наблюдателна кула и помещения за войниците, от ров и насипи. Издигаха се по три дървени огради, а право над пътя, по който бе най-вероятно да нападне врагът, струпваха дървета.
Между връх Хигашино и връх Данги се проточиха ограда и окоп. Това бе местността, за която бе най-вероятно да се превърне в бойно поле. Дори тази задача сама по себе си беше обезсърчаваща, но нужната работа привърши само за двадесет дни. Като помощници се включиха дори жени и деца.
Шибата от време на време нападаха нощем и се опитваха да създават дребни пречки на строежа, без обаче да могат да спрат хода му. Те изглежда разбраха, че не могат да имат същински успех срещу хора, които постоянно са добре подготвени и отново притихнаха като самата планина, в която се бяха настанили.
Положението бе почти зловещо. Защо просто някоя от страните не предприеме нещо? Хидейоши обаче добре разбираше какво става. Постоянната мисъл, че има пред себе си стар и опитен боец, който не е лесна плячка, владееше ума и на Кацуие. Имаше обаче и други важни причини.
Кацуие вече беше свършил с военните приготовления, но смяташе, че още не е назряло времето да вдигне на крак съюзниците, на които разчита.
Тези съюзници бяха, разбира се, отрядите на Нобутака в Гифу. Веднага щом той се окаже свободен, за да настъпи, Такигава Кадзумасу също щеше да е в състояние да нападне от крепостта Кувана. Едва тогава Кацуие би могъл да премине към осъществяване на своите замисли.
Повелителят на рода Шибата знаеше, че ако нещата не се развият по този начин, победата няма да му се удаде лесно. От самото начало внимателно и с известна тревога беше планирал всичко точно по този начин. Основа на предвижданията му бе сравнението, което правеше между силата на областите на Хидейоши и на своите собствени.
По това време, като се вземе предвид славата на противника му след сражението при Ямадзаки, съюзниците, на които той би могъл да разчита, бяха областите Харима, Таджима, Сетцу, Танго, Ямато и още няколко, които общо биха могли да съберат около шестдесет и седем хиляди войници. Ако към това се прибавят и дружините от Овари, Исе, Ига и Бидзен, общото число щеше да е към сто хиляди.
Кацуие можеше да събере силите на Ечидзен, Ното, Ояма, Оно, Мацуто и Тояма. Това би означавало войска от не повече от четиридесет и пет хиляди души. Ако обаче го подкрепяха Мино и Исе на Нобутака и частите на Кадзумасу, щеше да разполага с близо шестдесет и две хиляди мъже, което го правеше почти равностоен на неприятеля.
Чаша чай
Мъжът приличаше на странстващ монах, но вървеше с походката на човек на оръжието. Сега тъкмо се изкачваше по пътя за Шуфукуджи.
— Къде отиваш? — посрещнаха го стражите на Шибата.
— Аз съм — отвърна духовникът и отметна монашеската си качулка.
Пазачите дадоха знак към дървената ограда зад тях. Зад портата в нея се криеше още една група мъже. Монахът пристъпи към началника им и му каза няколко думи. За миг като че настъпи известно объркване, но после самият офицер изведе един кон и подаде поводите на свещеника.
Връх Юкиичи беше мястото, където се укрепиха Сакума Генба и неговият по-малък брат Ясумаса. Облеченият като монах мъж беше Мидзуно Шинроку, служител на Ясумаса. Бяха го натоварили да предаде едно тайно съобщение. Сега стоеше коленичил пред своя господар в шатрата му.
— Как мина? Добри или лоши са новините? — попита нетърпеливо Ясумаса.
— Всичко е уредено — отвърна Шинроку.
— Успяхте ли да се срещнете с него? Всичко добре ли беше?
— Неприятелят държи всичко под наблюдение, но аз успях да се срещна с господаря Шоген.
— И какво мисли да прави той?
— Нося писмо до вас.
Обърна плетената си от камъш шапка и откъсна връвта й. Под нея на дъното на шапката беше залепено писмо, което сега падна в скута му. Шинроку приглади хартията и подаде писмото в ръката на своя господар.