Себей отново извика на войниците си. Гласът му проехтя в дебрите на планината.
Хилядата защитници на крепостта сега се събудиха от нападението, което започваше право пред очите им. Бяха сварени напълно неподготвени. Добре знаеха, че Шибата са разположили своите части на голямо разстояние оттук и това ги бе накарало да отслабят бдителността си. Врагът със сигурност няма да нападне на така добре подсигурено място! Преди обаче да осъзнаят колко са грешили в увереността си, същият този враг се спусна като вихрушка отгоре им.
Себей удряше, с крак по земята и упрекваше хората си за самодоволството и невниманието им. Забелязали знамето или чули гласа му, офицерите един по един се насочваха към него, събираха бързешком около себе си войниците и в скоро време образуваха достатъчно голям отряд.
— Генба ли ги предвожда?
— Да, господарю — отвърна един от служителите.
— С колко мъже разполага? — продължи да разпитва Себей.
— Под десет хиляди.
— В една или в две редици нападат?
— Приличат на два отделни отряда. Генба напада от Ниватонохама, а Фува Хикодзо идва по пътя откъм връх Оноджи.
Дори сега, събрани всички заедно, защитниците на крепостта не наброяваха повече от хиляда. Обратно, нападателите, според съобщеното, наближаваха десет хиляди.
Тънките прегради в подножието на върха не можеха да бъдат от никаква полза. Ясно бе, че е само въпрос на време враговете да ги пометат.
— Слезте надолу по преките пътеки и нападнете врага оттам!
Себей прати своя заместник начело на триста души и после насърчи хората наоколо си:
— Останалите елате с мен. Никой не е надвивал отрядите на Накагава, откакто сме излезли от Ибараки в Сетцу. Не отстъпвайте и на крачка от врага пред нас!
Накагава Себей застана пред знамената начело на войниците, плесна коня си с камшика и бясно препусна към подножието на върха.
Сутринта на същия ден шест-седем бойни кораба, подобни на ято водни птици, прекосиха северната част на езерото Бива. Върху платното, което обгръщаше мостика на един от тях, се ветрееше голям герб с ирис.
Нива Нагахиде стоеше на същия мостик, когато изведнъж забеляза от един връх на северната страна на езерото да се вдига черен пушек. Извика на хората наоколо:
— Това близо до Оива или до Шидзугатаке е?
— Изглежда — до Шидзугатаке — отвърна някой от моряците.
Всъщност, когато човек погледнеше в тази посока, планините му изглеждаха като натрупани една върху друга и затова пламъците от връх Оива сякаш излизаха от Шидзугатаке.
— Не разбирам.
Нива сбърчи вежди и продължи да се взира в далечината.
Изненадващо е колко верни се оказаха предчувствията му. Призори на двадесетия ден от месеца той получи писмо от сина си, Набемару:
През нощта в лагерите на Кацуие и Генба имаше подозрително движение на хора.
Ето защо сега предположи, че трябва да е забелязал вражеско нападение. Хидейоши е зает с настъпление в Гифу. Ако врагът е научил за това, той явно разбира, че сега е времето да бъдат хванати противниците неподготвени.
Нива усети безпокойство, веднага щом получи новината от сина си. Натовари малочисления си отряд от около хиляда души на пет-шест кораба и пресече с тях езерото, за да слязат близо до Кудзуо.
Точно според неговите опасения, откъм Шидзугатаке се вдигаха пламъци. Когато накрая наближиха брега при Кудзуо, чуха стрелба.
— Врагът изглежда е превзел укреплението при Мотояма. Шидзугатаке също е заплашено, а и съмнявам се, че връх Ивасаки ще успее да издържи дълго.
Нива попита двама от началниците на отряда си какво мислят.
— Положението явно не е на добро — отвърна единият. — Неприятелят е пратил големи сили и ние надали ще сме достатъчно на брой, за да помогнем на нашите хора. Най-добре ще е да се върнем в Сакамото и да се укрепим в тамошната крепост.
— Говорите безсмислици — сряза го Нива. — Цялата войска веднага да слезе на брега. След това пратете корабите в Кайцу и докарайте една трета от частите на Нагамару.
— Ще ни стигне ли времето, господарю?
— Когато сме на война, няма никакъв смисъл да си правим такива сметки. Дори само присъствието ни може да помогне срещу противника. Те няма да могат веднага да разберат колко малобройни сме в действителност и това ще ги забави. Свалете войниците на брега и бързайте за Кайцу.
Войската слезе на суша в Одзаки и корабите веднага опънаха отново платна. Нива спря коня си в едно село, за да разпита жителите.
Селяните разказаха, че сражението започнало призори и напълно неочаквано. Видели пламъците от връх Оива и чули бойни възгласи, силни като морски прибой. После през селото минали в галоп войници от отряда на Сакума, навярно разузнавачи. Идвали откъм Його. Според мълвата хората на Накагава Себей защитавали крепостта си, но били избити до крак.