Отново се изсмя. Цялото му тяло се затресе от доволство.
Изглежда още не беше изтрезнял напълно от празнуването на победата и не успяваше да овладее кикота си.
В същото време се върна пратеникът от главния лагер на Кацуие и донесе указанията на господаря.
— Няма ли придвижвания на вражески части в околността на Кицунедзака? — попита Генба.
— Нищо забележимо. Господарят Кацуие ми се стори в много добро настроение.
— Предполагам, че е бил доста доволен.
— Да, беше.
Пратеникът продължи да отговаря на непрекъснатите въпроси на Генба, който не му оставяше време дори да избърше потта от челото си.
— Когато му описах в подробности тазсутрешното сражение — продължи човекът, — той възкликна: „Така ли? Е, това съвсем подобава на моя племенник!“
— А какво стана с главата на Себей?
— Незабавно поиска да я види и каза, че определено е неговата. Погледна към хората наоколо и заяви, че това било добър знак. Видя ми се, че се зарадва още повече.
Самият Генба беше изключително радостен от чутото. Щом чу за поздравленията на Кацуие, той се изпълни с гордост и желание да изненада своя чичо с още по-големи подвизи.
— Предполагам, господарят на Китаношо още не е научил, че крепостта на връх Ивасаки също падна в ръцете ми — похвали се засмян младежът. — Нека не бърза, понеже има още на какво да се зарадва.
— Не, тъкмо когато си тръгвах, му съобщаваха за падането на Ивасаки.
— Е, тогава значи няма нужда да пращам нов вестоносец, нали?
— Ако ще е само за тази новина — не.
— Във всеки случай до утре сутринта Шидзугатаке също ще бъде моя.
— Е, що се отнася до това…
— Какво искате да кажете?
— Господарят Кацуие предупреди, че може да се главозамаете от победата и да решите, че врагът е твърде лесна плячка. Трябва да бъдете постоянно нащрек.
— Говорите безсмислици — отвърна през смях Генба. — Няма една-единствена победа да ме опияни чак дотам.
— Но преди да потеглите за насам, господарят Кацуие изрично ви нареди да се оттеглите скоро след навлизането си в земите на неприятеля. Опасно е да се остава тук прекалено дълго. Днес той отново ми каза да ви предам да се връщате незабавно.
— Казал е да се оттеглим веднага ли?
— Думите му бяха, че трябва да отстъпите бързо и да се присъедините към нашите хора в тила.
— Какво малодушие! — изръмжа Генба и се подхили подигравателно. — Е, добре тогава.
В същото време влязоха няколко души, върнали се разузнаване. Трихилядният отряд на Нива се е обединил с хората на Куваяма. Сега всички заедно се готвят да защитават Шидзугатаке.
Тази новина само наля масло в огъня и засили желанието на Генба да нападне. Та в случай като този всеки храбър военачалник би пожелал да продължи да се сражава!
— Започна да става вълнуващо — отбеляза той.
Отметна настрана завесата на шатрата и излезе навън. Шидзугатаке се виждаше на около два часа път южно, издигнат посред младата зеленина на планините. По-наблизо, малко надолу от мястото, където беше застанал, по склона се изкачваше някакъв военачалник с неколцина придружители. При леката дървена врата на оградата един от хората на Генба тичаше напред, за да го предвожда.
Генба цъкна с език и промърмори:
— Трябва да е Досей.
Веднага щом разпозна пълководеца, който винаги стоеше редом с неговия чичо, можа предварително да досети и за какво е дошъл.
— А, ето ви и вас.
Досей изтри потта от челото си. Генба просто стоеше прав, без да го кани да влезе в шатрата му.
— Какво ви води тук, господарю Досей? — попита той малко рязко.
Досей имаше вид, сякаш няма желание да говори веднага, но Генба направо го превари.
— Ще останем тази нощ на лагер тук и ще се оттеглим утре. Вече пратих да съобщят това на чичо ми.
Показа, че не иска да говори каквото и да е повече по този въпрос.
— Вече ме осведомиха — отвърна любезно Досей, след което продължи с дълги поздравления към Генба за победата му при връх Оива.
Този обаче не искаше да търпи заобикалки.
— Чичо ми ви прати, защото се тревожи да не сбъркам нещо ли?
— Както предположихте, той не одобрява особено вашия план да останете на лагер тук. Желанието му е да се оттеглите от вражеска земя най-късно до довечера и да се върнете при него.
— Не се тревожете, Досей. Когато моите хора нападат, те са като снаряди: когато защитават нещо, са като желязна стена. Още никой не ни е посрамвал.
— Господарят Кацуие от самото начало имаше вяра във вас, но погледнато от чисто военна точка, не е препоръчително да се бавите, след като сте навлезли дълбоко в земите на неприятеля.
— Но почакайте, Досей. Да не би да твърдите, че нямам понятие от военно изкуство? И това ваши думи ли са или на чичо ми?