— Какво е това?
Зашеметени за миг, сега всички внезапно дойдоха на себе си.
— Да тръгваме! Бързо!
Мъжете се спуснаха по стръмната скала почти с пързаляне и се завтекоха да съобщят в главния лагер.
Генба, пълен с бляскави очаквания за следващия ден, си беше легнал да спи рано. Войниците му също вече бяха задрямали.
Когато военачалникът се събуди, стреснат от нещо, наближаваше Часът на глигана.
— Цушима! — извика.
Осаки Цушима спеше наблизо и докато стане на крака, Генба вече сам стоеше пред него, стиснал едно копие, взето от ръцете на някой от оръженосците.
— Чух, че изцвили някой кон. Идете да видите.
— Веднага!
Цушима вдигна завесата и се сблъска лице в лице с някакъв човек, който викаше като обезумял.
— Тревога! — обяви мъжът, крайно изплашен.
— Какво толкова се е случило? — попита Генба на висок глас.
От напрежение човекът не успяваше да събере в едно мислите си.
— По пътя от Мино за Кинамото има много факли и огньове. Всичко се движи напред. Господарят Кадзумаса смята, че вражеската армия настъпва насам.
— Какво! Огньове по пътя от Мино ли?
Генба имаше вид, сякаш още не разбира какво става. Само минута след новината от Шимидзудани същото съобщение дойде и от Хара Фусачика, разположен на стан в Хачигамине.
Войниците в лагера се събудиха от раздвижването в тъмното. Вестта веднага се разнесе като вълна наоколо.
Значи Хидейоши се връща от Мино. Генба просто не можеше да повярва на това и още запазваше израза си на самоувереност.
— Цушима! Идете да проверите!
След това поиска походното столче и нарочно си придаде спокоен вид. Добре съзнаваше, че сега неговите служители следят, какъв е изразът на лицето му.
Осаки бързо се върна. Стигнал бе с коня си до Шимидзудани, след това до Хачигамине, после продължил от връх Чаусу до Канондзака, за да провери какво става. Думите му бяха следните:
— Не само се виждат факли и огньове, но ако се заслушаш, се чува и цвиленето на конете и тропота на копитата. Може да стане много лошо. Ще трябва колкото се може по-бързо да се вземат мерки за отбрана.
— А Хидейоши?
— Изглежда, че е в първите редици.
Генба бе толкова изненадан, че едва намери думи, за да каже нещо. Прехапа устна и мълчаливо вдигна пребледняло лице нагоре.
След малко рече:
— Оттегляме се. Няма какво друго да направим, нали? Иначе тази голяма войска ще ни откъсне окончателно от нашите.
Снощи Генба упорито отказа да се подчини на нарежданията на Кацуие. Сега самият той заповядваше на уплашените войници да вдигат палатките си. Подкани служителите и оръженосците да побързат.
— Още ли е тук човекът, който дойде от Хачигамине? — попита Генба хората наоколо, докато се качваше на седлото.
Като разбра, че мъжът не си е тръгнал, той го повика при себе си.
— Върнете се незабавно и кажете на Хикоджиро, че започваме отстъпление. Ще се изтеглим през Шимидзудани, Июрадзака, Каванами и Мояма. Неговите отряди да ни следват и да пазят тила.
Веднага щом даде тази заповед, Генба се присъедини към своите служители и препусна надолу по непрогледно тъмната планинска пътека.
Така през втората половина на Часа на глигана основните части на Сакума започнаха отстъпление. Когато тръгваха, луната още не се беше показала. В продължение на около половин час не палиха факли, за да попречат на врага да открие къде са. Препъваха се надолу по тясната пътека, осветявана само от фитилите на мускетите и от звездите.
По същото време, когато Генба напускаше своя стан, Хидейоши трябва да беше изкачил връх Чаусу над село Курода и си почиваше.
Там той разговаря с Нива Нагахиде, дошъл бързо от Шидзугатаке, за да му доложи за станалото. Нагахиде бе приет като почетен гост и господарят му се отнесе към него с подчертана любезност.
— Не знам какво да ви кажа — започна Хидейоши. — През много неща сте преминали от сутринта насам.
И той покани Нагахиде да седне до него на почетното място. После го разпита за разположението на противника и на местността наоколо. От време на време вятърът донасяше откъм планинския връх смеха на двамата мъже.
Междувременно войниците, които следваха Хидейоши, продължаваха да пристигат в лагера на дружини от по двеста-триста души.
— Хората на Генба вече започнаха да се оттеглят към Шимидзудани. Оставили са в околността на Хачигамине един отряд да пази тила им — съобщи един от съгледвачите.
Тогава Хидейоши помоли Нагахиде да разгласи по околните крепости следното: