Кацуие, жена му и още няколко души от рода се пренесоха във вътрешността на главното укрепление.
Оичи накара да донесат една малка поставка за писане и се зае да стрива мастилото за предсмъртното стихотворение. Кацуие също съчини едно за себе си.
Макар еднаква навсякъде, нощта не бе еднаква за всички. Победители и победени посрещнаха по различен начин утрото.
— Докато небето се развидели, да сме превзели външните стени — нареди Хидейоши и после спокойно зачака изгрева.
Градът долу също остана сравнително спокоен. Само на две-три места избухнаха пожари. Причината не бяха войниците на Хидейоши, а по-скоро объркването на самите жители. Тъй като обаче пламъците можеха да осветят противника в случай, че реши да нападне изневиделица, ги оставиха да горят цяла нощ.
От сутринта до полунощ в шатрата на Хидейоши постоянно влизаха и излизаха различни военачалници. Заради това се говореше, че или се търси начин да бъде спасен животът на Кацуие, или крепостта ще се предаде доброволно. Въпреки това дори след средата на нощта първоначалният план за действие не беше променен.
Оживлението в двата лагера сочеше, че утрото наближава. Скоро се чу звукът на раковина. Ударите на барабана процепиха мъглата и отекнаха по целия стан.
Както беше предвидено, нападението започна точно в Часа на тигъра. За да прикрият другарите си, отрядите срещу крепостната стена откриха пушечен огън.
Пукотът на оръжието отекваше зловещо във въздуха, но изведнъж и той, и бойните възгласи на предните редици стихнаха.
В същото време от мъглата изскочи самотен ездач и пришпори коня си от мястото, където стоеше Кютаро, към походното столче на Хидейоши. След него тичаха един вражески самурай и три момичета.
— Спрете стрелбата! Спрете нападението! — извика конникът.
Бегълките, разбира се, бяха племенничките на Нобунага. Войниците обаче така и не разбраха чии са шестте ръкава на красиви дрехи, които през мъглата преминаха пред погледите им. Най-голямата сестра държеше за ръка средната, която пък на свой ред водеше най-малката. Вървяха на пръсти по каменистия път. Прието бе тези, които търсят закрила по време на битка, да не носят почти нищо на краката си и трите малки княгини сега бяха обути само с дебели копринени чорапи.
Най-малката спря и каза, че иска да се върне в крепостта. За да я успокои, самураят, който ти беше довел дотук, я качи на гърба си.
— Къде отиваме? — попита малката и потрепери.
— При един добър човек — отвърна Шинроку.
— Не! Не искам там! — извика момиченцето.
По-големите й сестри с всички сили се опитаха да я успокоят.
— Мама ще дойде по-късно. Нали така, Шинроку?
— Да. Разбира се.
Като продължиха да вървят със ситни крачки, те най-сетне приближиха до боровата горичка, където Хидейоши бе разпънал шатрата си.
Хидейоши излезе иззад завесата на входа и застанал до едно дърво, ги загледа как приближават. След това тръгна напред, за да посрещне момичетата.
— Всички приличат на рода си — заяви той, когато ги видя по-отблизо.
Дали си спомни за Нобунага или за Оичи? Който и от двамата да беше, самият Хидейоши остана като замаян и можа само да промълви, че и трите са хубави деца. От сливово синия ръкав на Чача изискано висеше пискюл, ръкавът на средната по възраст сестра пък, извезан с ярки цветове, бе пристегнат с червена лента. Най-малкото от момичетата беше облечено не по-малко изящно. Всяка росеше и малка торбичка, ароматизирана с алоево дърво и украсена със златна камбанка.
— На колко години сте? — попита Хидейоши.
Нито една от трите обаче не поиска да отговори. При това устните им пребледняха така, та човек добиваше впечатлението, че стига да ги докосне и ще избухнат в сълзи.
Хидейоши прихна леко и се усмихна.
— Няма от какво да се страхувате, деца. Отсега нататък можете да си играете с мен.
И той посочи с пръст носа си. Средната сестра се позасмя, може би понеже само на нея непознатият й заприлича на маймунка.
Внезапно обаче стрелбата и бойните възгласи разтърсиха околността още по-силно от преди и се понесоха над цялата крепост. Горе утринното небе започна да се развиделява.
Малките княгини видяха пламъците и дима по крепостните стени и заплакаха объркано.
Хидейоши ги остави на грижите на един от своите служители, провикна се гръмогласно да му доведат кон и препусна в посока към укреплението.
Двата рова пред външната стена, пълни с вода от реката Кудзурю, не даваха на нападателите лесен достъп до крепостта.
Когато най-сетне успяха да преминат през първия от тях, войниците вътре вече подпалваха моста пред главната порта. Пламъците преминаха през кулата над входа и плъзнаха към войнишките помещения. Съпротивата на защитниците бе по-отчаяна, отколкото нападателите бяха очаквали, но по обяд външната част на крепостта падна. Обсаждащите заприиждаха през всички порти към главното укрепление.