За да дадат последен отпор на врага, Кацуие и неговите старши служители се бяха оттеглили в кулата — величествена девететажна постройка с железни врати и каменни стълбове.
В продължение на двата часа, когато се сражаваха за кулата, нападателите понесоха много повече загуби, отколкото за целия предобед. Вътрешният двор се превърна в море от пламък. Хидейоши даде заповед за временно оттегляне. Може би понеже видя колко трудно напредват, той изкара отрядите си навън.
След това подбра няколкостотин калени воини. Никой от тях нямаше да носи огнестрелно оръжие — само копия и мечове.
— Сега вече трябва да успеем! Проправете си път до вътрешността на кулата! — заръча им.
Мъжете незабавно плъзнаха по стените като рояк стършели и скоро проникнаха вътре.
Първо от третия, после от четвъртия, след това и от петия етаж заструи гарвановочер пушек.
— Браво! — провикна се Хидейоши, когато над извитите стрехи на кулата изникна огромен чадър от пламък.
Огънят даваше знак, че краят на Кацуие настъпва. Доскоро той и хората от семейството му задържаха нападателите на третия и четвъртия етаж и се сражаваха смело, без да мислят за края. Краката им се хлъзгаха по покрития с кръв под. Сега обаче трима сродници на повелителя на Шибата се обърнаха към него:
— Пригответе се бързо, господарю!
Кацуие изтича до петия етаж и отиде при господарката Оичи. След като стана свидетел на нейната смърт, той свърши и със себе си, като си разряза сам стомаха.
Беше Часът на маймуната. Кулата продължи да гори през цялата нощ. Великолепното здание, което от времето на Нобунага насам се издигаше на брега на река Кудзурю, сега пламтеше като погребална клада за безбройните несбъднати мечти и хилядите мъртви. В пепелта обаче така и не успяха да открият дори следа от останките на Кацуие.
Говореше се, че той наредил да струпат в кулата суха трева, за да може тялото му да изгори напълно. По тази причина никой така и не видя главата като сигурно свидетелство за неговата смърт. За кратко време се заговори, че бил избягал, но Хидейоши посрещна тези слухове с почти пълно безразличие. На следващата сутрин вече се готвеше да тръгне за Кага.
До предишния ден крепостта Ояма в Кага беше седалище на Сакума Генба. Щом се разчу вестта за падането на Китаношо, хората наоколо бързо разбраха накъде духа вятърът и се подчиниха на Хидейоши. Така той влезе в Ояма без бой. Колкото повече победи печелеха неговите войски обаче, толкова по-строго ги предупреждаваше да пазят военната дисциплина. Целта му бе веднъж завинаги да стресне воините на Шибата и техните съюзници.
Един от тези воини беше Саса Наримаса в крепостта Тояма. Всъщност той продължаваше да поддържа Шибата и се отнасяше към Хидейоши с пълно презрение. По произход стоеше много над него. Освен това по време на северния поход беше първи заместник на Кацуие и след това, във войната с Хидейоши, този го помоли да остане в тила, за да задържа рода Уесуги да не нападне и да се грижи за реда в земите на север.
Сега Саса продължаваше да държи своята крепост, решен да брани докрай северните области. Макар Кацуие вече да бе загинал, а Китаношо — превзета, имаше твърде голяма вероятност Саса, с неговия свиреп нрав и открита ненавист към Хидейоши, да се опита да замести своя съюзник и така да продължи войната. Наистина, той възнамеряваше да събере собствените си войски с остатъците от тези на Шибата и да направи тъкмо това.
Хидейоши съвсем умишлено не се противопостави на кроежите му. Самият брой на неговата войска сочеше колко е силен и той реши просто с присъствие да накара Саса да промени отношението си. Същевременно отправи към рода Уесуги предложение за съюз. Уесуги Кагекацу прати един от своите служители да поздрави Хидейоши за победата и отвърна положително на поканата му.
Като взе предвид явно приятелските отношения между Хидейоши и рода Уесуги, Саса Наримаса осъзна, че е невъзможно да окаже военна съпротива. Ето защо той реши да прикрие своите намерения и в крайна сметка обяви, че се покорява на Хидейоши. След това даде дъщеря си за съпруга на втория син на Инучийо, Тошимаса и успокоен се премести в родната си област. Така самият отзвук на битката за Китаношо доведе до умиротворяването на земите северно от тази крепост и не стана нужда там да се водят нови сражения.