След като нещата на север се уредиха, победоносната войска на Хидейоши се върна в крепостта Нагахама за Празника на момчетата, петия ден от петия месец.
В Нагахама Хидейоши получи сведения за положението в Гифу. След Китаношо главен източник на нападения срещу него беше тъкмо тази крепост, но голямото поражение на Шибата чувствително охлади бойния дух на Нобутака и неговите поддръжници. Отгоре на всичко в крепостта Нагахама имаше много служители от Гифу, изменили на Нобутака и минали на страната на Хидейоши. В крайна сметка се стигна дотам, че със сина на Нобунага останаха само двадесет и седем души.
Тъй като Нобутака залагаше почти изцяло на Шибата, тяхната гибел го остави като с прерязани корени. Освен любимците му, всички останали негови хора го напуснаха. Нобуо събра своите отряди, обсади крепостта на брат си и му прати известие, в което настояваше да се премести в Овари.
Нобутака напусна Гифу и с лодка стигна до Оцуми в Овари. Един от служителите на Нобуо отиде при него с нареждане да извърши сепуку. Усетил, че е ударил неговият последен час, Нобутака спокойно написа прощалното си писмо и после сам посегна на живота си. Така единият от братята докара другия до гибел. Човекът, който стоеше зад тази смърт, обаче бе Хидейоши. Надали има нужда се казва, че той самият с неохота би нападнал със собствена войска Нобутака — толкова близък потомък на предишния му господар — затова и реши да използва Нобуо.
Във всеки случай не можеше да има съмнение в посредствеността на Нобуо и Нобутака. Ако се бяха съюзили като братя или ако поне единият бе надарен с храброст и имаше усет за това, накъде вървят времената, те нямаше да преживеят в крайна сметка такъв провал. В сравнение с Нобуо, който се отличаваше с добронамерено простодушие, Нобутака бе в известна степен по-смел. Въпреки това този човек не беше много повече от несполучил измамник.
На седми Хидейоши тръгна от Адзучи и на единадесети спря в крепостта Сакамото. В Исе Такигава Кадзумасу също му се предаде. Хидейоши му даде една част от Оми, носеща доход от пет хиляди крини ориз. Реши да не разпитва Кадзумасу за неговите предишни провинения.
Книга десета
Единадесета година на Теншо
1583 г.
Гамо Уджисато, старши служител на рода Ода
Накагава Канемон, началник на крепостта Инуяма
Икеда Юкисуке, син на Шоню
Бито Джинемон, служител на Хидейоши
Мори Нагайоши, зет на Икеда Шоню
Сакай Тадацугу, старши служител на рода Токугава
Хонда Хейхачиро, старши служител на рода Токугава
Ии Хьобу, старши служител на рода Токугава
Мийоши Хидецугу, племенник на Хидейоши
Ода Нобутеру, чичо на Нобуо
Исе, областта на Ода Нобуо
Нагашима, главна крепост на Ода Нобуо
Огаки, крепост на Икеда Шоню
Връх Комаки, укрепление, държано от Иеясу
Гакуден, главен лагер на Хидейоши
Окадзаки, крепост на Токугава Иеясу
Осака, новата крепост на Хидейоши
Бащини грехове
Само за една кратка година Хидейоши така бързо стигна до върха, че сам остана изненадан. Срази Акечи и Шибата; Такигава и Саса коленичиха пред него; Нива го смяташе за особено приближен, а Инучийо се показа верен на старата дружба.
Сега владееше почти всички области, завоювани по-рано от Нобунага. Дори отношенията му със земи извън някогашната власт на господаря на Ода коренно се промениха. Мори, които с години упорито се съпротивляваха на домогванията на Нобунага за върховенство над тях, сега подписаха съюзен договор и пратиха заложници.
Оставаше обаче един човек, чието отношение бе все така неясно — Токугава Иеясу. От известно време двамата с Хидейоши не поддържаха връзка помежду си. Мълчаха като слаби шахматисти, които чакат другата страна да направи добър ход.
Най-сетне мълчанието беше нарушено с едно пратеничество от страна на Иеясу, което пристигна скоро след завръщането на Хидейоши в Киото на двадесет и първия ден от петия месец. Най-високопоставеният пълководец на Иеясу, Ишикава Кадзумаса, се отби при Хидейоши в крепостта Такарадера.
— Идвам да ви предам поздравленията на господаря Иеясу. Вашата голяма победа донесе на страната ни мир.
След тези тържествени думи Кадзумаса дари Хидейоши с ценна старинна кутия за чай, известна с името Хацухана.
Хидейоши бе станал голям почитател на чайната церемония и прие скъпия подарък с голямо задоволство. Ясно беше обаче, че дори по-приятно за него е, дето Иеясу пръв му засвидетелства уважението си. Кадзумаса възнамеряваше още същия ден да се върне в Хамамацу, но Хидейоши го задържа.