Погледът на Кадзумаса следеше играта на вятъра в бамбуковите стебла, но неговият слух бе направо прикован от това, което Хидейоши говори. Сърцето му трепкаше като бамбуково листо при повей. За този човек, изглежда, дори грамадната задача на строежа на крепостта Осака остава за изпълнение просто през свободното време. И дори пред рода Мори той дръзко заявява, че ако имат някакви възражения, трябва да му ги предадат до седмия месец — преди отново да е тръгнал на война.
Кадзумаса не просто се възхищаваше, а трепереше пред това, на което стана свидетел.
В този миг един прислужник обяви, че корабчето му е готово за отплуване. Хидейоши свали една от сабите, които носеше на кръста си и я подаде на госта.
— Може да е малко стара, но острието, казват, било добро. Моля ви, задръжте я като малък знак за моите добри чувства.
Кадзумаса пое оръжието и почтително го вдигна към челото си.
Когато излезе, личните стражи на Хидейоши чакаха, за да го придружат до пристанището Оцу.
И в Киото, и извън града Хидейоши имаше да се справя с куп трудности. След Янагасе сраженията приключиха, но макар и Токугава да бяха засвидетелствали покорството си, оставаха още няколко упорити неприятели, които отказваха да се подчинят. Остатъци от войската на Исе се бяха укрепили в Нагашима и Кобе, така че Ода Нобуо беше натоварен да са справи с тези последни огнища на съпротива.
Когато чу, че Хидейоши се е върнал от Ечидзен, Нобуо тръгна от бойното поле за Киото и още същия ден се срещна с него.
— Щом Исе се покори, можете да вземете крепостта Нагашима за себе си — каза му Хидейоши.
Посредственият военачалник напусна Киото в много добро разположение на духа.
Беше по онова време на деня, когато вече се палят лампите. Пристигналите на посещение придворни си тръгнаха, както и всички останали гости. Хидейоши се изкъпа и тъкмо преди да отиде да вечеря с Маеда Гени и Хидекацу, един служител го извести, че току-що е дошъл Хикоемон.
Вятърът прошумоля в ратановите щори и довя шум от смеха на млади жени. Хикоемон не влезе веднага вътре, а първо изплакна уста и приглади косата си. Пристигаше на кон от Уджи и беше покрит с прах.
Задачата му беше да се срещне със Сакума Генба, затворен в крепостта Уджи. Всичко изглеждаше съвсем лесно, но както Хидейоши добре знаеше от самото начало, съвсем не се оказа така. Имаше причина да избере за тази цел тъкмо Хикоемон.
Генба падна в плен, но не беше убит от противниците си. Вместо това го затвориха в Уджи. Хидейоши нареди да не се отнасят с него прекалено строго или унизително. Знаеше, че племенникът на Кацуие е безподобно смел мъж, който, ако го освободят, ще се превърне в освирепял тигър. През цялото време го пазеше силна стража.
Макар и негов неприятел, Хидейоши изпитваше съжаление към този човек, също като Кацуие се възхищаваше на вродените заложби на Генба и смяташе, че ще е срамно да го предаде на палача. Ето защо, скоро след като се върна в Киото, прати човек, който да се опита да говори с него и да му обясни как стоят сега нещата.
— Кацуие вече напусна този свят — започна пратеникът, — и вие трябва да приемете Хидейоши като негов заместник. Стане ли това, ще сте свободен да се върнете в родната си област и в своята крепост.
Генба се изсмя.
— Кацуие беше Кацуие. Невъзможно е Хидейоши да заеме сега неговото място. Моят господар посегна на живота си и аз не възнамерявам да остана още дълго на този свят. Никога няма да служа на Хидейоши, дори и да ми даде власт над цялата държава.
След този пратеник Хикоемон беше вторият по ред, който отиваше при Генба. Тръгна със съзнанието, че го чакат трудности. Както и можеше да се очаква, и той не успя да накара затворника да промени решението си.
— Как мина? — попита Хидейоши.
Близо до него от една сребърна кадилница се вдигаше дим, който да пропъжда комарите.
— Изобщо не прояви внимание към това, което казах — отвърна Хикоемон. — Замоли ме само да му отрежа главата.
— Ако това е бил единственият му отговор, неуместно е да продължаваме с настояванията.
Хидейоши изглежда се отказа от намерението да убеждава Генба и бръчките по лицето му се изгубиха.
— Знам на какво разчитахте, господарю, но се боя, че не успях да се справя особено успешно със задачата си.
— Няма нужда да се извинявате — успокои го Хидейоши. — Макар и да е затворник, Генба явно не иска да отстъпи пред мен, само за да спаси живота си. Чувството му за чест е изключително. Жалко е, че ще загубим един толкова сърцат и смел мъж, но пък стига да се беше оставил да го склоните и да бе преминал на наша страна, и това можеше да убие моето уважение към него. Вие сте самурай и добре сте знаели това вътре в себе си, така че обяснимо е, защо не сте успели да разубедите човека.