Колата премина по улиците на Киото и после се върна в Уджи, където на земята беше просната една животинска кожа.
— Можете сам да разрежете стомаха си — предложи палачът на Генба.
Подадоха му една къса сабя, но той само се засмя.
— Няма нужда да правите изключения заради мен.
Така и не развързаха въжетата и го обезглавиха.
Наближаваше краят на шестия месец.
— Трябва строежът на крепостта в Осака да е напреднал — каза веднъж Хидейоши. — Да отидем да видим.
Щом се появи, отговорниците по работата се заеха да му обяснят докъде точно са стигнали. Пресушаваха тресавището при Нанива и вече бяха прокопали канали надлъж и нашир през него. На мястото, определено за града, изникваха първите временни търговски дюкяни. Като погледнеше към морето при сакайското пристанище и устието на река Ясуджи, човек можеше да види стотици лодки, пълни с ломен камък. Платната им бяха толкова нагъсто, че почти се докосваха. Хидейоши застана на мястото, където щеше да се издигне главното укрепление и се загледа навътре към сушата — там сновяха десетки хиляди работници и майстори от всички занаяти. Хората работеха на смени, ден и нощ, за да не се прекъсва работата по строежа.
От всеки род бяха взети работници като военен набор; ако някой от служителите пренебрегнеше това си задължение, го наказваха, независимо от това, колко висок пост заема. За хората от всеки занаят на всяко работно място имаше началници — предприемачи и първомайстори. Отговорностите им бяха ясно определени и ако се откриеше, че някой не се справя добре с работата, веднага го обезглавяваха. Самураите от различни родове, които служеха като надзиратели при работата, не чакаха в такива случаи наказание, а сами си правеха сепуку.
Онова, което обаче най-много занимаваше Хидейоши, беше Иеясу. Още откакто постъпи на служба при господаря Нобунага, той тайно смяташе този човек за най-страховития от всички управници в страната. Сега, след като сам се издигна така близо до върха на управлението, не можеше да си представи, че ще бъде възможно двамата с него да не се сблъскат.
През осмия месец нареди на Цуда Нобукацу да отнесе на Иеясу като подарък една прочута сабя, изработена от Фудо Куниюки.
— Кажете на господаря, че безкрайно се зарадвах на несравнимия съд, който той ми подари при идването на Ишикава Кадзумаса.
Нобукацу тръгна за Хамамацу в началото на месеца и се върна към десетия му ден.
— Токугава бяха така щедри в гостоприемството си, че почти се почувствах неудобно. Наистина бяха много внимателни към мен — разказа той.
— Господарят Иеясу в добро здраве ли ви се видя?
— Стори ми се извънредно добре.
— А редът сред подчинените му?
— Това е нещо, което няма да видите при други родове — послушанието на служителите е наистина пълно.
— Чувал съм, че при него идвали и много нови хора.
— Много изглежда са бивши служители на Такеда.
Докато говореше с Нобукацу, Хидейоши изведнъж си помисли с удивление за разликата във възрастта между него и Иеясу. Той с положителност беше доста по-възрастен от господаря на Токугава. Иеясу бе на четиридесет и една, Хидейоши — на четиридесет и шест, значи има разлика от пет години. Но сега Иеясу му даваше повод за тревога много повече, отколкото на времето Шибата Кацуие, който пък беше далеч по-възрастен от Хидейоши.
Въпреки всичко, това оставаше изцяло скрито в сърцето на Хидейоши. Външно ни най-малко не личеше, че след сраженията с Шибата той очаква нова битка. С други думи, отношенията между двамата мъже изглеждаха напълно мирни. През десетия месец Хидейоши помоли императора да даде на Иеясу ново, по-високо дворцово звание.
Господарят Самбоши в Адзучи беше само на четири години. За да го поздравят за Новата година, да поднесат почитанията си и да се помолят за доброто му здраве, при него дойдоха няколко, областни повелители.
— Извинете господарят Шоню ли е това?
— А господарю Гамо, какво съвпадение.
Двамата мъже се срещнаха по случайност пред голямата зала в главното укрепление. Единият беше Икеда Шоню, който се премести от Осака в Огаки, за да освободи старото си място за Хидейоши. Другият бе Гамо Уджисато.
— Вие всеки път изглеждате във все по-добро здраве — отбеляза Гамо. — Няма какво повече да искате от това.
— Не, здравето ми не може да не зависи от годините, а и без друго бяхме заети. От няколко нощи не ми е оставало време за сън, дори в Огаки.
— При това, господарю Шоню, вие сте обременен допълнително и с грижата за строежа на крепостта Осака.