Имагава от Суруга бяха гордо и славно семейство. Нравеха им се не само поезията, танците и музиката, но и всякакви скъпи предмети от столицата — инкрустирани саби за самураите им и модни долни кимона за жените им. Самият Кахей беше човек с прост вкус. При все това разкошното му жилище представляваше съвсем различна гледка от дома на самураите в Кийосу.
„Доста слабо. Но е това“, помисли си Хийоши, докато лежеше на сламата, която бе постлал върху пода на празната ясла. Обичаше музиката. Не че я разбираше, но обичаше веселият свят на сънищата, който тя създава. С нея можеше да забрави всичко. Празният стомах обаче отвличаше вниманието му. „Ох, само да можех да си намеря гърне и огън“, простена той вътрешно.
Взе мръсния си сламен вързоп и подаде глава през вратата на кухнята.
— Извинете, но се чудех дали не бихте могли да ми услужите с гърне и малка печка за готвене. Мислех да се нахраня.
Кухненските слуги го изгледаха с неразбиращи погледи.
— Ти пък откъде се взе?
— Господарят ви ме доведе днес със себе си. Бих искал да сваря охлювите, които събрах в оризищата.
— Охлюви, а?
— Казаха ми, че са добри за стомаха и затова ям по малко всеки ден. Понеже стомахът ми лесно се разстройва.
— Те се ядат с фасулена каша. Имаш ли?
— Да.
— А ориз?
— Имам и ориз, благодаря.
— Ами, в жилището на прислугата има гърне и огън. Сготви си там.
Досущ като всяка вечер в евтините странноприемници, Хийоши си приготви малка порция ориз, свари охлювите и изяде своята вечеря. После си легна да спи. Стаите на прислугата бяха по-добри от конюшнята и той остана там до полунощ, когато слугите привършиха със задълженията си и се върнаха.
— Свиня такава! Кой ти е казал, че можеш да спиш тук?
Сритаха го, вдигнаха го от земята и го изхвърлиха навън. Върна се в конюшнята, но там завари дълбоко заспалия кон на вестоносеца, който сякаш му казваше: „И тук няма място за тебе.“
Тъпанът бе замлъкнал и бледата луна вече се губеше. Вече отърсил се от дрямката, Хийоши не можеше да стои без работа. Дали ще е задължение или удоволствие нямаше голямо значение за него, но ако не беше зает с едното или с другото, много скоро почваше да се отегчава.
„Може слънцето да изгрее, докато помета“, помисли си той, замете конюшнята и почна да събира на куп конските фъшкии, падналите листа и сламата, където нямаше да бъдат видени от господаря.
— Кой е там? — Хийоши остави метлата и се огледа. — А, това бил продавачът на игли.
Накрая момчето разбра, че гласът иде от тоалетната в ъгъла на терасата на главната къща. Вътре можеше да различи лицето на Кахей.
— А, вие ли сте, господарю?
Докато пиеше саке с вестоносеца, който носеше много, Кахей беше попрекалил. Сега, вече почти изтрезнял, той попита с уморен глас:
— Скоро ли ще съмне?
Изчезна от прозореца, отвори кепенците на терасата и вдигна поглед към бледнеещата луна.
— Още не е пропял петелът, значи има доста време до утрото.
— Продавачо на игли… или не, ще те наричаме Маймунката… защо метеш градината посред нощ?
— Нямах нищо за вършене.
— Няма да е зле навярно да си подремнеш.
— Вече спах. Когато съм спал известно време, не знам защо, но не мога повече да лежа на едно място.
— Виждаш ли някакви сандали?
Хийоши бързо намери чифт нови сламени сандали и ги сложи така, че Кахей лесно да успее да стъпи в тях.
— Заповядайте, господарю.
— Пристигна едва днес и казваш, че си спал достатъчно. Как така вече си разбрал кое къде се намира?
— Моля да ме извините, господарю.
— За какво?
— Изобщо не съм подозрителен. В къща като тази, обаче, когато чувам различни звуци, дори докато спя, мога да е досетя за разположението на това или онова, за размера на двора, за канализацията и за мястото на огньовете.
— Хм. Разбирам.
— От по-рано забелязах къде са сламените сандали. Хрумна ми, че някой може да излезе и да поиска сандали.
— Съжалявам. Бях въобще забравил за теб.
Хийоши се засмя, но не отговори нищо. Макар да беше само момче, изглежда не уважаваше много Кахей. Този го разпита после за произхода му и дали се надява да служи някому. Хийоши го увери, че се надява. Храни големи надежди за бъдещето и откакто е навършил петнадесет, обикаля из областите на страната.
— Две години си обикалял областите пеш и си искал да служиш на някой самурай ли?