— Сигурно е, че такива слухове стигат и до Осака и с това недоразуменията само ще се увеличат.
— Това със сигурност няма да е приятно — въздъхна Шоню.
Военачалници на Хидейоши, и двамата присъстващи бяха безусловно зависими от него като служители от господар. Условията обаче бяха такива, че ставаше трудно да се решава кого би трябвало да поддържат.
Първо на първо, на времето Гамо се радваше на милостта на Нобунага и се ожени за най-малката от дъщерите му. От друга страна, Шоню и Нобунага бяха имали обща кърмачка и този пълководец беше в особено близки, почти братски отношения с покойния си повелител. По тази причина дори на съвета в Кийосу двамата мъже бяха поставени между роднините на починалия. Съвсем естествено бе да не са безразлични към затрудненията пред рода Ода, а като се изключи невръстният Самбоши, единственият пряк наследник на Нобунага в този род оставаше Нобуо.
Двамата нямаше да са така объркани, ако можеха да открият поне една добра черта в нрава на Нобуо — ясно беше обаче, че той е просто посредствена личност. И преди, и след съвета в Кийосу за всички беше ясно, че не това е човекът, който да хване изпадналите от ръката на Нобунага поводи на управлението.
За нещастие обаче никой не искаше да каже на Нобуо тази истина. Така добродушният млад благородник, винаги опирал се на силата на своите служители и свикнал да кима одобрително на всяко поредно ласкателство, стана жертва на други, които го използваха за свои собствени цели и накрая пропусна големия исторически момент да премине покрай него, без дори да забележи какво всъщност е станало.
Миналата година Нобуо се срещна тайно с Иеясу и след сражението при Янагасе по съвет на Хидейоши принуди брат си да се самоубие. След това, като награда за победата в Исе, получи във владение областите Исе, Овари и Ига и навярно решил, че денят му вече наближава, очакваше Хидейоши да предаде в негови ръце управлението на държавата.
— Но ние не можем просто да оставим положението като сега и да гледаме отстрани. Хрумва ли ви нещо за това, господарю Шоню?
— Не, надявах се да чуя вашите мисли. Трябва да предложите нещо, господарю Гамо.
— Най-добре, струва ми се, ще е да накараме господаря Нобуо да се срещне с господаря Хидейоши. Тогава той ще може да говори пред него открито.
— Предложението ви е отлично. Но напоследък Нобуо си придава важност — как тогава ще го накараме да поиска среща?
— Аз ще измисля някакъв предлог.
Нобуо днес проявяваше интерес към едно нещо, а утре — вече към съвсем друго. Вътрешно той винаги оставаше недоволен. От друга страна пък не беше от онези хора, които в такива случаи ще се запитат какво не е наред. Предишната есен се премести в своята нова крепост Нагашима в областта Исе и бе удостоен с ново придворно звание. Когато излезеше навън, тълпата му се кланяше, щом се върнеше, го посрещаха с музика на флейти и струнни инструменти. Нямаше нищо, което да пожелае и да не може да получи, а тази пролет навършваше едва двадесет и шест. Тъжното при Нобуо бе, че макар да живееше в такъв завиден разкош, той оставаше все така недоволен.
— Исе е много откъсната от столицата — оплакваше се често. — И защо Хидейоши строи тази ненужно голяма крепост в Осака? Той самият ли мисли да живее там или се кани да я преотстъпи на законния наследник?
Когато се оплакваше по този начин, с устата му говореше сякаш Нобунага. Все едно, че бе наследил бащината си форма, но не и съдържанието й.
— Този Хидейоши е направо дързък. Забравя, че е бил служител на баща ми и сега не само налага повинности на останалите живи мои бащини служители, за да построи по-бързо тази огромна крепост, но и се отнася към мен, все едно съм му просто в тежест. Напоследък не се е съветвал с мене за нищо.
Връзките между двамата се бяха прекъснали от единадесетия месец на предишната година насам. Напоследък слуховете, че Хидейоши замислял нещо, без да взема предвид неговото участие, бяха напълно достатъчни да предизвикат подозрения у Нобуо.
Същевременно той изпусна пред своите служители няколко непредпазливи забележки и те твърде скоро се разчуха, така че Хидейоши на свой ред остана подразнен. Вследствие на всичко това Новата година дойде, без двамата да си разменят благопожелания.
По време на празниците, докато Нобуо играеше на топка с придворните дами и оръженосците си, един от самураите му съобщи, че има посетител. Бе Гамо. Той беше две години по-голям от Нобуо и имаше за съпруга сестра му.
— Гамо ли? Идва тъкмо навреме — заяви Нобуо и подритна с изискано движение топката. — Той играе добре. Доведете го веднага в градината.