Устните на Нобуо бяха загубили всякакъв цвят. По погледа му се разбираше, че е чул едва половината от казаното от неговия служител. Сърцето му биеше като камбана при пожар и той едва успяваше да се сдържа на едно място.
— Но… тогава… какво стана с другите?
— Дойдох дотук сам. Не знам какво става с тях.
— Но и те са подписали клетвите, така ли?
— Да, подписаха.
— И значи още пият заедно със служителите на Хидейоши? Грешно мнение съм имал за тях. Та това са зверове!
Изправи се и докато продължаваше да хули своите служители, сграбчи сабята от ръцете на застаналия зад него оръженосец. Излезе с бърза крачка от стаята, а стреснатият Сабуробей се спусна подире му. Опитваше се да разбере къде отива неговият господар. Нобуо се обърна, сниши глас и поиска незабавно да му доведат кон.
— Изчакайте за миг, господарю.
Разбрал какво мисли да направи Нобуо, Сабуробей сам се затича към конюшните.
Конят беше един хубав доралия, наречен Боздуган. Веднага щом се озова на седлото, Нобуо препусна през задната порта под прикритието на нощта. До следващия ден никой не научи къде е отишъл. Естествено, срещата му с Хидейоши беше отложена под предлог, че се е разболял и този се върна спокойно в Осака, сякаш тъкмо това и бе очаквал.
Нобуо се прибра в Нагашима, затвори се в крепостта и не пожела да се покаже дори пред служителите си, все така под предлог, че е болен. Усамотението му обаче не беше просто следствие от престорена болест. Здравето му наистина се разклати. Само лекарят влизаше и излизаше постоянно от вътрешните покои и макар сливите зад крепостта да бяха цъфнали, от двора вече не се чуваше музика и градината стоеше пуста и тиха.
От друга страна, в града долу и по целите области Исе и Иега се разнесоха какви ли не слухове. Бягството на Нобуо от храма Онджо засили общите подозрения.
Досущ сякаш се бяха наговорили, старшите служители на Нобуо също се затвориха в своите крепости и така и не дойдоха в Нагашима. Това само подхрани мълвата и влоши подозренията по цялата област. Трудно бе да се открие истината, но бе сигурно, че разпрата между Нобуо и Хидейоши отново се е разгоряла.
Естествено, на първо място беше въпросът за положението на Нобуо. Изглежда, той все пак имаше на кого да разчита. По природа този човек беше трудно повратлив и вярваше най-вече на тайни заговори и споразумения. Макар винаги да изглеждаше в добри отношения със съюзниците си, Нобуо не пропускаше също да намекне, че има други приятели, които да го подкрепят, ако нещата се развият не според желанията му. Никога не можеше да бъде спокоен, без да има в запас някой таен съюзник.
Сега Нобуо се сети за единствената влиятелна личност, която още стои в сянка. Ставаше дума, разбира се, за спящия дракон от Хамамацу, господаря Токугава Иеясу.
Но такива замисли винаги зависят и от другите участници в играта. Това, че Нобуо искаше да използва Иеясу като средство в борбата против Хидейоши, само показваше колко малко схваща в какво всъщност се е замесил. Човек, който се опитва да крои хитрости, най-често не разбира добре онези срещу себе си и прилича на ловеца, който, подгонил елена, не може да види планината.
При това съвсем естествено за него бе намерението просто да помогне на Иеясу да се издигне и така да предотврати съсредоточаването на властта в ръцете на Хидейоши. Една нощ, в началото на втория месец, Нобуо прати вестоносец при господаря на Хамамацу. Двамата сключиха таен военен съюз, в основата на който бе уговорката при удобен случай заедно да нанесат удар срещу Хидейоши.
После, на шестия ден от третия месец, внезапно се появиха тримата старши служители, които никой в крепостта не бе виждал от нощта в храма Онджо. Нобуо нарочно ги беше поканил на угощение. От онази случка насетне той бе убеден, че те са предатели и заговорничат с Хидейоши. Само при вида им му прилоша от негодувание.
С привидно безразличие захвана разговор с тримата и след като свършиха с вечерята, изведнъж каза:
— А, Нагато, бих искал да ви покажа един нов вид пушка, който току-що получих от ковачницата в Сакай.
Отидоха в една съседна стая. Нагато се наведе да види оръжието и в този миг слугата на Нобуо с вик:
— По заповед на господаря! — изведнъж го сграбчи изотзад.
— Това е позор! — възмути се Нагато, докато се опитваше да измъкне сабята си от ножницата.