Нямаше време да се обяснява всичко това на Нобуо, така че Иеясу просто се обърна и заговори този път на своите служители:
— Веднага да започне строеж на укрепления на връх Комаки.
Веднага след като даде това нареждане, настигна отново Нобуо и се прибра с бавен ход заедно с него до Кийосу. По пътя двамата водиха приятен разговор.
По това време всички смятаха, че Хидейоши е в крепостта Осака, но от тринадесетия ден на месеца, когато Иеясу разговаряше с Нобуо в Кийосу, той се намираше в Сакамото. Такова бавене не му беше присъщо.
Иеясу вече действаше с пълна сила, за да изпълни плана си за настъпление от Хамамацу през Окадзаки към Кийосу, но Хидейоши, често изумявал всички със своята светкавичност, този път никак не бързаше. Или поне така изглеждаше отстрани.
— Някой да дойде! Не са ли оръженосците ми тук?
Беше гласът на господаря, гръмък както обикновено.
Младите оръженосци, нарочно отделили се в своята стая, бързо изоставиха играта на сугуроку, с която крадешком се занимаваха. Тринадесетгодишният Набемару се затича с всички сили натам, откъдето се чуваше пляскането с ръце на господаря му.
Хидейоши вече бе излязъл на терасата. През предната порта се виждаше малката фигура на Сакичи, който бързо изкачваше склона от града към крепостта. Без да се обръща назад, за да види чии са стъпките, даде заповед да пуснат младежа вътре.
Сакичи влезе и коленичи пред своя господар.
След като изслуша разказа му за положението в крепостта Осака, Хидейоши попита:
— А Чача? Чача и сестрите й също ли са добре?
За миг Сакичи се напрегна, сякаш не можеше да се сети за тях. Да отвърне на въпроса веднага само щеше да направи Хидейоши подозрителен („Този проклет Сакичи е разбрал!“) и без съмнение щеше да го накара и да се почувства неудобно. Доказателство за всичко това бе, че в мига, в който попита за Чача, господарското изражение на Хидейоши сякаш се стопи и по лицето му се разля руменина. Изведнъж доби извънредно стеснителен вид.
Сакичи добре разбираше причината господарят му да е неспокоен и не можеше скришом да не се забавлява.
След падането на Китаношо Хидейоши се грижеше за трите дъщери на Оичи, сякаш са негови собствени. При строежа на крепостта Осака нареди един малък и светъл вътрешен двор да бъде отделен заедно с околните помещения нарочно за тях. От време на време отиваше да посети и да си поиграе с момичетата, сякаш отглеждаше в златна клетка някакви редки птички.
— На какво се усмихвате, Сакичи? — сепна го Хидейоши.
Той самият обаче намираше всичко това за леко забавно. Явно Сакичи вече е разбрал всичко.
— Не, няма нищо. Другите задължения ме разсеяха и пропуснах да посетя стаите на трите княгини.
— Така ли? Е, нищо.
И Хидейоши бързо смени темата с друга.
— Докато пътувахте, какви слухове чухте покрай река Йодо и в Киото?
Винаги задаваше подобни въпроси, когато е пратил човек на някое по-отдалечено място.
— Навсякъде всички говореха само за война и нищо друго.
Като поразпита Сакичи по-подробно за настроенията в Киото и Осака, Хидейоши разбра, че според хората битката за властта нямало всъщност да се води между него и Нобуо, а между него и Иеясу. След смъртта на Нобунага мнозина сметнаха, че Хидейоши най-сетне ще въдвори мир, но сега страната отново бе разделена на две враждуващи половини и сърцата на японците се изпълваха с тревога при мисълта за големия сблъсък, който сигурно нямаше да остави никоя област незасегната.
Сакичи се оттегли и на негово място се появиха двама от военачалниците на Нива Нагахиде — Канамори Кинго и Хачия Йоритака. Хидейоши полагаше големи усилия да привлече Нива на своя страна, тъй като знаеше, че никак няма да е добре, ако го тласне в лагера на противниците. Освен че щеше да значи загуба на военна сила, такава постъпка на Нива щеше и да убеди хората, че правото е на страната на Нобуо и Иеясу. Между служителите на Нобунага този човек бе стоял по-долу само от Кацуие и се ползваше с голямо уважение като извънредно откровен и достоен мъж.
Сигурно бе, че Иеясу и Нобуо също опитват всички средства, за да накарат Нива да се присъедини към тях. Може би завладян в крайна сметка от въодушевлението на Хидейоши, Нива обаче прати Канамори и Хачия при него като първо подкрепление от север. Хидейоши се поуспокои, но още не беше напълно уверен в изхода.