— Да.
— А защо тогава си все още продавач на игли? — попита без заобикалки Кахей. — Да търсиш две години и да не си намериш господар — чудя се дали всичко с тебе е наред.
— Имам добрите и лошите си страни — също като всеки друг човек. От първо смятах, че кой да е господар и кой да е самурайски дом ще свърши работа, но веднъж излязъл по широкия свят, почнах да мисля по-иначе.
— По-иначе ли? И как?
— Като обикалях и гледах военното съсловие като цяло — добрите пълководци, лошите пълководци, господарите на големи и малки области — взех да мисля, че няма нищо така важно, както да си избереш господар. Ето защо реших да продължа да си продавам игли и преди да се усетя, бяха минали вече две години.
Кахей го намери за умен, но в него имаше и нещо от глупака. И макар това, което каза, да не бе лишено от известна истина, то звучеше много претенциозно и малко не за вярване. Едно нещо обаче беше вън от съмнение — това не е обикновен младеж. И той веднага реши да наеме Хийоши за слуга.
— Ще ми станеш ли слуга?
— Благодаря, господарю. Ще се опитам — отвърна момчето без особено въодушевление в гласа.
Кахей остана недоволен от вялия отговор на Хийоши, но съвсем не му хрумна, че той, новият господар на този скитат момък, облечен само с тънко памучно наметало, сам може да не е съвършен в нещо.
Също като самураите от другите родове, тези от Мацушита бяха усърдно обучавани в бойна езда. С пукването на зората те наизлизаха с дървени мечове и копия в ръце от спалните си и отидоха на широкото поле пред хамбара за ориз.
— Хяааа!
Копие се удряше о копието, меч — о меча. Сутринта те до един, чак до нископоставените самураи в кухнята и мъжете, които се редуваха на пост, дадоха всичко от себе си и се върнаха от полето с ярко почервенели от напрежението лица. Скоро всички узнаха, че Хийоши е бил взет за слуга. Конярите се отнасяха с него като с обикновен новак и го разкарваха насам-натам.
— Хей, Маймунке! Отсега нататък всяка сутрин, след като изведем конете на паша, ще чистиш конюшнята. Заравяй фъшкиите в онзи там бамбуков гъсталак.
След като свърши с чистенето на тора, един от по-старите самураи му каза:
— Напълни големите ведра с вода.
И така и продължи:
— Нацепи дърва за огъня.
Докато цепеше дърва, му казваха да свърши нещо друго. Накратко, стана слуга на слугите.
Отначало го харесваха. Хората говореха:
— Така е, нищо не може да го ядоса. Хубавото при него е, че каквото и да му кажеш да свърши, никога няма да се нацупи.
Младите самураи го обикнаха, но така, както децата обикват нова играчка и понякога му даваха подаръци. Не след дълго обаче хората почнаха да се оплакват от него.
— Все възразява.
— Подмазва се на господаря.
— Прави хората на глупаци.
Понеже младите самураи вдигаха много шум за дреболии, от време на време оплакванията от Хийоши стигаха до ушите на Кахей.
— Нека да го видим как ще привикне — казваше той на служителите си и оставяше нещата постарому.
Това, че съпругата и децата на Кахей все питаха за Маймунката, още повече сърдеше останалите младежи в дома. Озадачен, Хийоши реши, че е трудно да се живее между хора, които не искат да се посветят на работата, както правеше той самият.
Докато живееше в прислужническия свят на дребнавите чувства, Хийоши изучаваше човешката природа. Като взимаше за основа на сравнението си рода Мацушита, успя да разбере силните и слабите страни на големите родове покрай крайбрежния път. И се радваше, че е станал слуга. Сега отчасти можеше да схване същинското състояние на страната, което му бе трудно да долови, докато странстваше от място на място. Един обикновен слуга, който работи само за да се препитава и да оцелее, надали знае какъв е в действителност светът. Умът на Хийоши обаче винаги бе буден. Беше все едно да гледаш камъчетата върху дъска за го и да се догаждаш какви ходове правят играчите.
Вестоносците от Имагава в Суруга идваха често, както и тези от съседните области Микава и Кай. Почна да долавя закономерността в пристиганията им и заключи, че Имагава Йошимото, господарят на Суруга, се опитва да се домогне до върховната власт в страната. Осъществяването на целта му навярно бе още много далеч, но той вече правеше първите стъпки към влизането в столицата Киото, привидно за да защити шогуна, а всъщност, за да управлява страната от негово име.
На изток бяха могъщите Ходжо от Одавара, Такеда от Кай бяха на северната страна, а пътят, който води към столицата, бе препречен от владенията на Токугава от Микава. Заобиколен по този начин, Йошимото се беше опитал първо да покори Микава. Токугава Кийоясу, господар на Микава, му се подчини и се примири с това да бъде негов служител. Синът на Кийоясу, Хиротада, не го надживя с дълго и неговият наследник Иеясу сега живееше като заложник в Сумпу.