Преди да мръкне, на три пъти пристигаха вестоносци с новини за положението в Исе. Хидейоши прочете писмата и лично разпита хората, нареди им да предадат устни отговори и докато ядеше вечерята си, издиктува и писма в отговор на получените.
В ъгъла на стаята имаше поставен голям сгъваем параван. На двете му крила със златна боя беше изрисувана карта на Япония. Хидейоши погледна натам и попита:
— Нищо ли още няма от Ечидзен? А какво стана с пратеника, когото пратих при Уесуги?
Докато служителите започнаха да се оправдават с голямото разстояние, господарят им пресметна нещо на пръсти. Беше пратил вестоносци при Кисо и Сатаке. Опитваше се да разпъне мрежата от свои съюзи надлъж и нашир през страната, която сега виждаше изрисувана на картата. Нравът на Хидейоши беше такъв, че той смяташе войната само за последно средство. За него от само себе си се разбираше, че изкуството на преговорите също е битка. Това изкуство обаче не се упражнява заради самото себе си, нито пък се корени във военна слабост. При Хидейоши съюзите се сключваха само след като тилът му е достатъчно подсигурен с оръжие и отрядите му са достатъчно силни. С Иеясу обаче до съюз така и не се стигна. Никой не знаеше за това, но дълго преди да се е стигнало до настоящото положение, Хидейоши прати в Хамамацу вестоносец със следното послание:
Ако си спомните за миналогодишната ми молба към Императора да Ви удостои с по-висок сан, ще разберете моите топли чувства към Вас. Има ли въобще причина да вдигаме оръжие един срещу друг? Цялата страна добре знае, че господарят Нобуо е надарен с посредствен ум. Колкото и да развявате знамето на дълга и да се опитвате да поддържате остатъците от рода Ода, никой няма да намери усилията Ви достойни за възхищение. В крайна сметка няма и да има полза и от сблъсъка между двама ни. Вие сте умен мъж. Успеем ли да се спогодим, ще прибавя към Вашите владения областите Овари и Мино.
Бъдещето на такива предложения зависи обаче от другата страна, а отговорът, който Хидейоши получи, бе определено отрицателен. Дори и след като прекъсна отношенията си с Нобуо, той въпреки това продължи да праща писма с още по-благоприятни условия, като се опитваше да убеди Иеясу. Посланиците обаче само си навличаха гнева на господаря и се връщаха съвсем обезсърчени.
— Господарят Иеясу отвърна, че господарят Хидейоши е този, който не го разбирал — съобщи един от тях.
Хидейоши се усмихна пресилено и отговори:
— Иеясу е този, който не разбира какво всъщност мисля.
Във всеки случай времето, прекарано от него в Сакамото, бе изцяло посветено на работа. Крепостта беше едновременно средище на войските му в Исе и южна Овари и място, от което се разклоняваше мрежата за разузнаване и преговори, покрила цялото пространство от севера до западните области. Сакамото бе много по-удобна за тайни планове от Осака. Вестоносците освен това можеха да влизат и излизат оттам, без да привличат прекалено много внимание.
На пръв поглед двете области на влияние изглеждаха ясно разграничени — на изток и североизток — Иеясу, в столицата и западно от нея — Хидейоши. Дори в Осака, седалището на Хидейоши, имаше обаче много хора, които поддържаха Токугава. Не можеше да се каже, че и при двора няма такива, които чакат сгромолясването на Хидейоши.
Даже в самурайските родове се случваше бащите и майките да са на служба при областните управители на Осака и Киото, а синовете — във войската на пълководците на изтока. Братя се оказваха разделени между двете враждуващи страни. Така кървавата разпра не пощади и отделните семейства.
Хидейоши познаваше горчивите изпитания, които носи със себе си войната. Сраженията бушуваха още от времето, докато растеше в старата къща на майка си в Накамура. През всичките години на неговите странствания положението остана същото. С появата на Нобунага за известно време страданията на народа станаха дори още по-тежки, но управлението му донесе на обикновените хора и много радост и надежда. Всички вярваха, че Нобунага ще сложи началото на траен мир в страната. Той обаче бе погубен, преди да е довършил и наполовина делото си.
Хидейоши се беше зарекъл да продължи онова, което смъртта на Нобунага прекъсна. Усилията му, плод на толкова дни без отдих и безсънни нощи, го доведоха на една крачка от целта. Сега предстоеше да направи именно тази последна стъпка. Можеше да се каже, че все едно е изкачил деветстотин от хилядата разкрача по пътя си. Последните сто обаче бяха най-трудните. По начало му бе ясно, че ще дойде време, когато ще срещне последната пречка преди целта — Иеясу — и ще се наложи или да го отстрани, или направо да го погуби. Когато мигът настъпи обаче, Хидейоши откри, че трудностите надминават очакванията му.