През време на десетте дни, които той прекара в Сакамото, Иеясу на свой ред доведе войската си чак до Кийосу. Ясно беше, че намерението му е да разбуни Исе, Ига и Кюшу подобно на гнездо на оси и после да настъпи на запад, да влезе в Киото и с един удар, като буреносен вятър, да обсади Осака.
Но и Иеясу не смяташе, че напредъкът му ще бъде лесен. Също като Хидейоши, той очакваше по пътя към Осака да бъде въвлечен в решаващото голямо сражение. Къде обаче ще се състои то? Единственото място, което осигуряваше достатъчно простор за този двубой на изтока и запада, беше широката равнина на Ноби, покрай брега на река Кисо.
По-дейната от двете страни щеше да си спечели преимущество, като първа построи укрепления по високите места. Докато Иеясу вече се бе погрижил за това и добре се беше подготвил, за Хидейоши можеше да се каже, че се окопити малко късно. Дори на вечерта на тринадесетия ден от месеца той още не се бе помръднал от Сакамото.
Тази привидна бавност обаче не беше, както изглеждаше на пръв поглед, следствие от невнимание. Хидейоши знаеше, че Иеясу не може да бъде сравняван нито с Мицухиде, нито с Кацуие. Забавянето му беше нужно, за да завърши приготовленията си. Чакаше да спечели на своя страна Нива Нагахиде, чакаше да се увери, че Мори в западните области няма да предприемат нищо против него, чакаше да се справи с опасните остатъци от монасите-воини на Шикоку и Кюшу, чакаше, най-сетне, за да преодолее съпротивата на пълководците в близките Мино и Овари.
Потокът от вестоносци нямаше край и Хидейоши ги приемаше дори по време на хранене. Тъкмо бе свършил с обяда и оставяше клечките за ядене, когато пристигна ново съобщение. Протегна ръка, за да вземе кутията с писмото.
Беше нещо, което отдавна чакаше — отговор от Бито Джинемон, пратен по-рано като втори пратеник в крепостта на Икеда Шоню в Огаки. Дали новината е добра или лоша? От посланиците в други крепости още нямаше никакво съобщение. Хидейоши отвори писмото с чувството, че отваря оракулско предсказание и го зачете.
— Добре — бяха само думите му.
Късно същата нощ, след като вече си беше легнал, стана от леглото, като че внезапно се е сетил за нещо и повика самураите от нощната стража.
— Утре сутрин ли се връща вестоносецът на Бито?
— Не — отвърна войникът. — Времето не му стигаше, почина си за малко и веднага тръгна обратно за Мино, да пътува през нощта.
Хидейоши седна върху завивките, извади четка и написа на Бито следното писмо:
Благодарение на вашите големи усилия Шоню и неговите синове обещаха да ме поддържат. Нищо не може да ми достави по-голяма радост. Има обаче нещо, за което веднага трябва да ви известя: Ако Нобуо и Иеясу разберат, че Шоню ще бъде на моя страна, те ще започнат да сипят всякакви заплахи. Не отвръщайте на никоя. Не правете нищо прибързано. Икеда Шоню и Мори Нагайоши винаги са били смели и горди и са презирали врага.
Веднага щом остави четката, накара да пратят писмото в Огаки.
След два дни обаче, на петнадесети вечерта, оттам пристигна ново известие.
Инуяма бе паднала. Едновременно с взетото решение Шоню и синът му предлагаха на Хидейоши и крепостта с най-добро местоположение по цялата река Кисо. Новината беше добра.
Хидейоши остана доволен, но го обзе и тревога.
На следващия ден се пренесе в крепостта Осака. За няколко дни лошите признаци се умножиха. Узна се, че след голямата победа при Инуяма Шонювият зет Нагайоши поискал да събере военна слава за себе си и замислил изневиделица да нападне укрепленията на Токугава на връх Комаки. Войската му обаче попаднала на вражеска засада при Хагуро. Говореше се, че заедно с много от войниците загинал и самият той.
— Загубихме човека, защото имаше прекалено желание да се бие. Непростимо неблагоразумие!
Укорът на Хидейоши беше насочен срещу самия него.
Тъкмо когато на деветнадесети Хидейоши се готвеше да напусне крепостта си, от Кюшу пристигна друга лоша новина. Хатакеяма Садамаса се разбунтувал и настъпвал по море и суша към Осака. Зад това най-вероятно стояха Нобуо и Иеясу, но дори и да не бе така, остатъците от монасите-воини от ордена Хонганджи винаги дебнеха възможност да нападнат. Хидейоши се видя принуден да отложи деня на своето заминаване, за да се погрижи за отбраната на Осака.
Дойде ранната сутрин на двадесет и първия ден от третия месец. В храсталаците край крепостта мушитрънчетата пееха пискливите си песни. Черешовите цветове падаха и се носеха във въздуха покрай дългото шествие от коне и въоръжени мъже, сякаш самата природа ги изпровожда преди битката. Събралите се да гледат градски жители образуваха покрай улицата безкрайна върволица.