Факли и огньове огряха нощното небе над река Нагара. Надалеч можеше да се видят как четвъртият и петият отряди продължават пътя си на изток през цялата нощ.
— Колко време мина! — възкликнаха в един глас Хидейоши и Шоню, веднага щом се зърнаха.
— Наистина се радвам, че вие и синът ви сте този път с мене. Не мога дори да ви опиша какво сте направили за мен с победата си при Инуяма. Не, дори аз бях впечатлен от бързината и ловкостта ви.
Хидейоши открито похвали заслугите на Шоню, а не каза нищо за неотдавнашното поражение на неговия зет. Въпреки че не стана дума за това обаче, Шоню бе засрамен от станалото. Явно много го притесняваше, че победата при Инуяма не може да изкупи понесената от Нагайоши загуба. Писмото, което Хидейоши му бе пратил по Бито Джинемон, изрично предупреждаваше да внимават с Иеясу, но просто дойде твърде късно.
Сега Шоню пръв заговори за станалото.
— Направо не зная как да се оправдая за нашето поражение. Всичко е заради глупостта на моя зет.
— Прекалено много се тревожите за това — отвърна засмян Хидейоши. — Такова нещо не подобава на онзи Икеда Шоню, когото познавам.
„Трябваше ли да упрекна Шоню или просто да оставя всичко настрана?“, запита се Хидейоши, когато се събуди на следващата сутрин. Оставаше обаче огромното предимство, че преди наближаващата битка той ще има в свои ръце крепостта Инуяма. Продължи отново и отново да благодари на Шоню за това постижение, и то не само за да го утеши.
На двадесет и пети бе обявена почивка и Хидейоши събра войската си на едно място. Сега тя наброяваше над осемдесет хиляди души.
Следващата сутрин напуснаха Гифу и на обед вече бяха в Унума, където господарят веднага нареди да направят през река Кисо плаващ мост от лодки. След това войската се разположи на стан за през нощта. На сутринта на двадесет и седми вдигнаха палатките и се отправиха към Инуяма. Хидейоши влезе в крепостта точно по пладне.
— Доведете ми някой кон със здрави крака — нареди той, веднага щом свърши с обеда.
След това препусна нанякъде, придружен само от няколко лековъоръжени ездачи.
— За къде тръгвате, господарю? — попита един от военачалниците, който го настигна с бесен галоп.
— Искам с мен да дойдат само няколко души — отвърна Хидейоши. — Ако сме твърде много, ще ни забележи врагът.
Минаха бързо през селото Хагуро, където се твърдеше, че бил убит Нагайоши и изкачиха връх Ниномия. Оттам Хидейоши можеше да огледа главното вражеско укрепление на Комаки.
Обединените сили на Нобуо и Иеясу наброяваха според сведенията около шестдесет и една хиляди. Хидейоши присви очи и впери поглед в далечината. Обедното слънце светеше ослепително ярко. Мълчаливо сложи ръка над челото си и се загледа неподвижно към Комаки, покрит с неприятелски отряди.
Този ден Иеясу още беше в Кийосу. По-рано бе отишъл до върха, даде указания за подреждането на войските и бързо се върна. Сякаш някой майстор на играта го изключително внимателно придвижваше по дъската един-единствен пул.
Вечерта на двадесет и шести Иеясу получи потвърждение на слуха, че Хидейоши е вече в Гифу. Седеше в една от стаите заедно със Сакакибара, Хонда и няколко други служители. Тъкмо им докладваха, че строежът на укрепленията на връх Комаки е завършил.
— Значи Хидейоши се е появил? — промълви на себе си Иеясу.
Спогледа се с останалите мъже и се усмихна. Кожата под очите му се набръчка като на костенурка. Всичко вървеше точно според предвижданията му.
Хидейоши винаги се бе показвал бърз и това, че сега не действаше с обичайната припряност, отначало създаде на Иеясу доста грижи. Дали ще се укрепи в Исе или ще излезе източно от равнината на Ноби? Докато още бе в Гифу, той можеше да поеме и в двете посоки. Иеясу зачака следващото известие. Когато то пристигна, разбра, че противниците са построили мост през река Кисо и сега са при крепостта Инуяма.
Повелителят на Токугава получи тези последни сведения привечер на двадесет и седмо число от месеца. По изражението на лицето му всички присъстващи разбраха, че времето за действие е дошло. През нощта направиха последни приготовления за битката. На двадесет и осми, под ударите на барабаните и с развети знамена, войската на Иеясу настъпи към връх Комаки.
Нобуо се беше върнал в Нагашима, но известен за положението, незабавно забърза към Комаки, за да се присъедини към своя съюзник.
— Чух, че само силите на Хидейоши наброявали осемдесет хиляди, а заедно с тези на съюзниците му стават над сто и петдесет хиляди — отбеляза синът на Нобунага, сякаш въобще не съзнаваше, че тъкмо той даде повод за това голямо сражение.