Трепкането на погледа му говореше за чувства, които не успява да запази скрити в гърдите си.
Докато минаваше вечерта през крепостната порта, Шоню сбърчи нос от дима на кухненските огньове.
Само като видяха лицето му, войниците на Икеда получиха лоши предчувствия. Всички знаеха, че недоброто настроение на Шоню се дължи на поражението на Нагайоши. Заради неговата грешка съюзниците получиха тежък удар още в началото на войната, преди главнокомандващият Хидейоши да се е появил на бойното поле.
Икеда Шоню винаги бе живял със самочувствието, че никой няма за какво да го укори и сега, след четиридесет и осем години като воин, този неуспех идваше най-малкото неочаквано.
— Ела насам, Юкисуке. Терумаса, ела и ти. И старшите служители също.
Беше седнал с кръстосани крака в залата на главното укрепление и викаше двамата си синове заедно със служителите.
— Бих искал да чуя от вас откровени мнения. Погледнете първо това — и той извади от кимоното си една карта.
Мъжете си запрехвърляха листа от ръка на ръка. Всички разбраха какво предлага Шоню.
Върху картата с червено мастило беше нанесена права линия — от Инуяма, през планините и реките, до Окадзаки и Микава. След като я погледнаха, присъстващите мълчаливо зачакаха какво още ще им каже техният господар.
— Ако за известно време оставим настрана Комаки и Кийосу и направо настъпим с хората си към главната крепост на Токугава в Окадзаки, без съмнение дори Иеясу няма да знае какво да прави. Единственото, за което трябва да се погрижим, е войската ни да остане незабелязана от противника на връх Комаки.
Никой не бързаше да отговори. Замисълът беше съвсем необичаен. Ако допуснат и една грешка, тя можеше да свърши с такова поражение, от което съюзниците им да не успеят да се оправят.
— Възнамерявам да предложа този план на господаря Хидейоши. Ако всичко мине успешно, и Нобуо, и Иеясу сами ще паднат в ръцете ни.
Шоню искаше да се отличи с нещо, за да изкупи поражението на своя зет и да затвори устата на хората, които сега пръскаха за него недоброжелателни слухове. Макар присъстващите да разбираха тези му намерения, никой не успяваше да открие слабо място и в самия план. Никой не беше готов да заяви:
— Не, прекалено хитрите замисли рядко са успешни. Това тук е опасно.
В края на съвещанието замисълът на Шоню получи единодушно одобрение. Всички военачалници замолиха да бъдат сложени в първите редици, които ще проникнат на вражеска земя, за да ударят Иеясу в самото сърце на неговата област.
Подобен план изпробва при Шидзугатаке племенникът на Шибата Кацуие, Генба. При все това Шоню бе готов да се застъпи за идеята си пред Хидейоши и заяви:
— Утре отиваме в главния лагер в Гакуден.
Цяла нощ прехвърля замисъла през главата си. Призори обаче от Гакуден пристигна вестоносец, който му съобщи:
— Днес господарят Хидейоши ще прави обиколка на частите и най-вероятно ще спре по обяд в Инуяма.
Хидейоши наистина излезе от Гакуден, придружаван от десет оръженосци и приближени служители. Лекият ветрец на четвъртия месец повяваше над главата му. Огледа внимателно стана на Иеясу на връх Комаки и вражеските укрепления в околността и после тръгна по пътя за Инуяма.
При срещите си с Шоню Хидейоши се отнасяше към него като към стар приятел. По времето, когато бяха млади самураи в Кийосу, Шоню, Хидейоши и Инучийо често излизаха да си пийнат заедно.
— Между другото, как е Нагайоши? — попита той сега.
Първоначалната вест беше, че Нагайоши е убит, но той всъщност бе само тежко ранен.
— С прибързаността си моят зет съвсем обърка нещата, но поне възстановяването му също мина бързо. Иска само да излезе възможно най-скоро на бойното поле, за да очисти името си от срама.
— От всички вражески укрепления на връх Комаки днес кое ви се видя най-силно, Ичимацу? — обърна се Хидейоши към един от служителите си.
Обичаше да задава такива въпроси, за да слуша после как младите воини изказват своите мнения.
В случаи като този всеки от приближените служители около него бързаше да заяви какво мисли. Щом спорът се разгорещеше, Хидейоши също влизаше в него и за външен човек ставаше трудно да каже дали спорят господар и служителите му или просто приятели. Щом Хидейоши обаче приемеше отново сериозен вид, всички веднага се укротяваха.
Сега Шоню седеше до него и най-сетне се намеси в разговора.
— И аз имам нещо, за което много бих искал да поговоря с вас.
Хидейоши се наведе на другата страна, за да го изслуша и кимна. После нареди на всички да се оттеглят.
Ветре останаха само Шоню и Хидейоши. Това беше залата на главното укрепление и тъй като наоколо им имаше много празно място, нямаше нужда да се пазят от подслушване.