Господарят изтегна не особено внушителното си тяло в откритата баня и вдигна поглед към звездите във вечерното небе. „Това е най-голямото удоволствие на този свят“, помисли, докато си търкаше мръсотията от кожата.
От миналата година разчистваше земя около Осака и подготвяше строежа на невиждано величествена крепост. Въпреки това най-голямо наслаждение му доставяха не позлатените стаи и разкрасените кули на някое разкошно жилище, а тъкмо места като това тук. Изведнъж му домъчня за къщата в Накамура, където неговата майка му миеше гърба, докато беше малък.
От дълго време Хидейоши не си беше почивал така добре. Влезе в шатрата си в отлично настроение.
— А, вие вече всички сте тук! — възкликна, като видя военачалниците, които бе повикал при себе си тази вечер.
— Погледнете това.
Подаде им карта и писмо, които извади от дрехата си. Писмото бе написана с кръв молба от Нагайоши. Картата беше онази на Шоню.
— Какво мислите за този план? — попита господарят. — Искам да чуя откровеното мнение на всеки от вас.
Известно време никой не обели дума. Всички изглеждаха потънали в размисъл.
Накрая един от военачалниците се обади:
— Намирам плана забележителен.
Половината от мъжете се изказаха одобрително, но другата половина им възрази с думи като:
— Хитрите замисли винаги са и рисковани.
Съвещанието попадна в задънена улица. Хидейоши само слушаше усмихнат. Предметът на спора беше от такава важност, че нямаше да може лесно да се стигне до общо решение.
— Ще трябва да оставим това на вашата мъдра преценка, господарю.
По залез-слънце военачалниците се върнаха в своите лагери.
Истината беше, че Хидейоши взе решение още на връщане от Инуяма. Свика съвета, не защото не можеше сам да даде отговор на Шоню. Всъщност, повика военачалниците при себе си, тъкмо понеже вече бе решил — просто държеше хората да разберат, че иска да чуе и техните мнения. В крайна сметка пълководците се върнаха по местата си с впечатлението, че планът надали ще бъде приведен в изпълнение.
Вътре в себе си обаче Хидейоши вече бе готов да действа. Ако не приеме предложението на Шоню, положението ще се окаже извънредно неудобно за него и за зет му Нагайоши. Освен това беше сигурно, че ако сега не се съобрази с тях, огорчението непременно ще излезе по-късно наяве.
Във военно отношение това можеше да се окаже изключително опасно. Хидейоши направо се боеше, че недоволството на Шоню може да даде на Иеясу повод да изкуши този човек да мине на негова страна.
„Икеда Шоню е сега под мое началство. Прибързаността му не е неоправдана при условие, че усеща честта си засегната“, помисли си Хидейоши.
Така или иначе се бе стигнало до задънена улица. По някакъв начин трябваше да се предизвика промяна.
— Така — каза на глас Хидейоши. — Няма нужда да чакам Шоню да идва утре сутринта. Ще пратя човек при него още тази вечер.
Получил писмото, Шоню направо се понесе към стана на своя господар. Беше четвъртият час на нощта и съвсем тъмно.
— Взех решение, Шоню.
— Чудесно! Ще ми окажете ли честта да възложите на мен изненадващото нападение над Окадзаки?
До изгрев-слънце всички подробности бяха вече уговорени. Шоню закуси заедно с Хидейоши и се върна след това в Инуяма.
На следващия ден бойното поле изглеждаше все така заспало, но всъщност се забелязваха слаби признаци на някакво неясно раздвижване.
Откъм Онавате в небето отекна стрелба и от двете страни. По пътя за Увацу в далечината се виждаха облаци прах и пясък. Две-три хиляди бойци от западната войска започваха атака на вражеските укрепления.
— Напред!
Военачалниците погледнаха в далечината и усетиха в гърдите им да се надига силна възбуда. Този миг наистина можеше да стане повратна точка в историята на страната. Бъдещето щеше да принадлежи на този от двамата противници, който сега спечели победата.
Иеясу знаеше, че Нобунага бе някога човекът, от когото Хидейоши се боеше най-много и когото уважаваше повече от всички. Сега обаче на първо място при него в това отношение бе излязъл самият Иеясу. Тази сутрин в целия стан на връх Комаки не се помръдна и едно знаме. Сякаш беше дадена най-строга заповед да не се отвръща на малките дружини нападатели от западната войска, които просто проверяват състоянието на вражеската защита.
Дойде вечерта. Един от отрядите на Хидейоши, оттеглящ се след нападение, донесе със себе си сноп вражески позиви, събрани по пътя за главния лагер.
След като прочете един от тях, господарят направо побесня.
Хидейоши предизвика самоубийството на господаря Нобутака, сина на неговия предишен повелител — Нобунага, комуто дължеше толкова много. Сега той вдига ръка срещу господаря Нобуо. Този човек постоянно предизвиква раздори във военното съсловие, докарва беди на простолюдието и стана главната причина за сегашната война, в която с всички средства преследва свои лични цели.