Листчето продължаваше с обяснение, че Иеясу имал пълното оправдание да вдигне оръжие, тъй като така му повелявал нравственият дълг.
Рядък за Хидейоши гняв се изписа по лицето му.
— На кой от противниците е дело това писание? — попита той.
— На Ишикава Кадзумаса — бе отговорът.
— Писар! — провикна се Хидейоши. — Наредете навсякъде да се поставят стълбове със следното известие: „Който вземе главата на Ишикава Кадзумаса, получава награда от десет хиляди крини ориз“.
Дори след като даде това нареждане, гневът на Хидейоши не стихна. Повика присъстващите наблизо военачалници и сам им даде заповед за нападение.
— Значи така действа този проклетник Кадзумаса! — възмути се. — Вземете някой от запасните отряди и помогнете на нашите, които атакуват поделението на Кадзумаса. Нападайте го през цялата нощ и не му давайте време да си поеме дъх.
Накрая поиска ориз и настоя веднага да му донесат вечерята. Никога не забравяше да се нахрани. Дори и докато ядеше обаче, между Гакуден и Инуяма продължаваха да сноват вестоносци.
Накрая пристигна окончателното съобщение от Шоню. Хидейоши промърмори нещо на себе си и бавно обра супата от дъното на купичката. Същата вечер някъде далеч зад лагера се дочу стрелба от мускети. Гърмежите отекваха на различни места и продължиха до следващия ден. От другата страна продължаваха да смятат това за начало на общо нападение на западната войска.
Всичко предишния ден обаче всъщност беше само заблуждаващ ход на Хидейоши. Същинските приготовления — за изненадващото нападение на Шоню над Окадзаки — ставаха в Инуяма.
Замисълът беше да отвлекат вниманието на Иеясу, докато отрядите на Шоню настъпят по задни пътища и нанесат удар по неговата главна крепост.
Тази войска бе съставена от четири поделения: първото — шест хиляди начело с Икеда Шоню; второто — три хиляди, предвождани от Мори Нагайоши; третото — също три хиляди, възглавени от Хори Кютаро и четвъртото — осем хиляди на Мийоши Хидецугу.
Естествено, челните първи и втори отряд съставляваха главната сила на нападението. Бойците в тях бяха решени на победа или смърт.
Беше шестият ден от четвъртия месец. Двадесетте хиляди войници на Шоню изчакаха да се смрачи напълно и тръгнаха от Инуяма при най-строга тайна. Знамената им бяха наведени надолу, а копитата на конете — увити с парцали. Яздиха през цялата нощ и посрещнаха утрото при Моногуруидзака.
Мъжете ядоха от припасите си и спряха за кратка почивка, после продължиха и се разположиха на стан при село Камиджо. Оттам пратиха група разузнавачи до крепостта Отеме.
От по-рано Шоню бе изпроводил при началника на крепостта Морикава Гонемон предводителя на Сините чапли, Сандзо. Тогава този обеща да измени на Иеясу, но сега, просто за да е сигурен, господарят прати Сандзо отново.
Шоню вече бе навлязъл дълбоко в земите на врага. Войската с всеки изминат час наближаваше главната крепост на Иеясу. Там, разбира се, отсъстваха и господарят на укреплението, и всичките му пълководци и войници, отишли да се сражават при връх Комаки. Сега Шоню щеше да насочи своя смъртоносен удар срещу един пуст дом — родната област на рода Токугава се бе превърнала в подобие на празен пашкул.
На началника на крепостта Отеме, който се готвеше да премине от страната на Иеясу на тази на Шоню, Хидейоши вече беше обещал владения на стойност петдесет хиляди крини ориз.
Портите на укреплението бяха отворени и предводителят на защитниците сам излезе да посрещне своите нови съюзници. Поведе ги напред към вътрешността. През време на стария шогунат самурайското съсловие съвсем не беше в завидно положение. Също и при управлението на Иеясу много от подчинените му господари и служители не само се сражаваха в битки, но и работеха по полето, копаеха нивите и вършеха друга черна работа, за да се прехранват. Ядяха студен ориз и проста каша. Най-сетне, след толкова преодолени трудности, станаха достатъчно силни, за да се противопоставят на Хидейоши. Въпреки всичките тези изпитания, дори и сред тях имаше самураи като Морикава Гонемон.
— Генерале Гонемон — започна Шоню с грейнало от щастие лице, — благодарен съм ви, че удържахте на дадената дума и излизате днес да ни посрещнете. Ако успеем в замислите си, веднага ще получите от господаря Хидейоши обещаните имения.
— Господарят Хидейоши вече ми прати снощи писмо, с което ми ги дарява.