Този отговор на Гонемон още веднъж накара Шоню да се изненада от бързината и ловкостта на Хидейоши.
Войската се раздели на три части и се отправи към равнината на Нагакуте. Минаха покрай друга една крепост — Ивасаки. Защитаваха я само двеста и тридесет души.
— Оставете ги. Такова малко укрепление надали си заслужава усилията за превземането. Да не си губим времето по пътя.
Шоню и Нагайоши погледнаха настрана към стените, сякаш това не е нищо повече от прах в очите им. Тъкмо когато подминаваха обаче, отвътре ги засипаха с пушечен огън. Един от куршумите одраска задницата на Шонювия кон. Животното се изправи на задни крака и едва не хвърли ездача си от седлото.
— Що за дързост!
Господарят вдигна камшика си и се провикна към войниците от първия отряд:
— Веднага довършете тази жалка крепост!
Отрядите получиха заповед за първото си нападение. Цялата ярост, която бяха трупали, сега намери излаз навън. Двама от офицерите поведоха всеки по хиляда души и атакуваха крепостта. Дори много по-силно укрепление не би могло да устои на напора им, а това се защитаваше от съвсем малко хора.
Само за едно мигване на окото каменните стени бяха изкатерени, ровът — преминат и постройките — подпалени. Черен пушек затъмни слънцето. Тогава самият началник на крепостта излезе да се сражава и падна в битката. Всички защитници загинаха, с изключение на един, който избяга и се завтече към връх Комаки да съобщи на Иеясу за станалото. Докато траеше битката, вторият отряд на Нагайоши доста изпревари първия. Сега хората си починаха и ядоха от припасите си.
Докато се хранеха, се случи някои да погледнат нагоре. Запитаха се каква може да е причината за вдигащия се в небето дим. Много скоро обаче пристигна едни вестоносец от предните редици, който съобщи за падането на крепостта Ивасаки. Радостен смях отекна в равнината. Конете продължаваха безгрижно да пасат.
Щом получи същата новина, и третото поделение, естествено, спря при Канахагивара, за да могат хората и животните да си отдъхнат. Най-отзад четвъртото също слезе от конете и зачака останалите три да продължат отново напред.
В планините пролетта вече си отиваше и наближаваше лятото. Небето бе лазурно синьо и цветът му — дори по-ярък от този на морето. Скоро след като спряха на едно място, конете бяха обзети от леност. От овесените ниви и гората се чуваха пронизителните песни на чучулигите.
Два дни по-рано, на вечерта на шестия ден от четвъртия месец, двама селяни от Шиноки пропълзяха през полята и запритичваха от дърво към дърво, за да избягнат погледа на хората от западната войска.
— Имаме да кажем нещо на господаря Иеясу! Много е важно! — завикаха те, щом пристигнаха бежешком в главния лагер на връх Комаки.
Ии Хьобу ги заведе пред шатрата на Иеясу. Допреди няколко минути този разговаряше с Нобуо, но сега бе взел от сандъка си за доспехи един ръкопис на „Изречения“-та на Конфуций и се беше зачел мълчаливо, без да обръща внимание на шума от стрелба в далечината.
Беше пет години по-млад от Хидейоши и тази година навършваше четиридесет и две — воин в разцвета на силите си. На външен вид изглеждаше извънредно добронравен и нежен — плътта му бе необичайно мека, кожата — бледа. Външен наблюдател можеше да се усъмни, че този човек е познал вече всички превратности на живота и е влизал в битки, в които само с един поглед е събирал около себе си хиляди воини.
— Кой е? Наомаса ли? Влезте, влезте.
Иеясу затвори „Изречения“-та и се обърна със стола си на другата страна.
Двамата селяни съобщиха, че същия ден сутринта няколко отряда от войската на Хидейоши били тръгнали от Инуяма в посока към Микава.
— Добре сте постъпили, че идвате тук — похвали ги Иеясу. — Ще получите награда!
Веждите му се сбърчиха. Ако Окадзаки бъде превзета, той няма да може да направи нищо. Дори той не бе помислял, че неприятелят може да пренебрегне връх Комаки и да нападне направо родната му област Микава.
— Веднага повикайте Сакай, Хонда и Ишикава — нареди той със спокоен глас.
След това заповяда на тримата военачалници да охраняват Комаки в негово отсъствие. Щеше сам да поведе основната част от войската си и да тръгне да преследва отрядите на Шоню.
Приблизително по същото време в стана на Нобуо пристигна с известие едни селски самурай. Докато Нобуо доведе мъжа при Иеясу, този вече беше събрал всички свои пълководци на съвещание.
— Ето ви и вас, господарю Нобуо! Явно преследването на врага ще завърши с голяма битка. Ако ви нямаше, тя щеше да загуби от значимостта си!
Частите на Иеясу щяха да се разделят на две. Общото им число беше петнадесет хиляди и деветстотин души. Четирите хиляди на Мидзуно Тадашиге щяха да образуват предния отряд.