Отрядът копиеносци на Хори Кютаро беше прочут в цялата войска на Хидейоши със своята бързина и сила. Сега конете на опитващите се да избягат военачалници се запрепъваха в труповете на хора, пронизани от оръжията на този отряд. В крайна сметка пълководците на Токугава спасиха живота си, тичайки пред насочените към тях копийни остриета. Сабите безпомощно се мятаха зад гърбовете им.
Майсторски удар
Равнината при Нагакуте беше покрита с тънко було от барутен дим и изпълнена от зловонието на мъртви тела и кръв. Лъчите на утринното слънце се пречупваха във всички цветове на дъгата.
Над местността вече се беше възцарил мир, но донеслите опустошение войници сега се насочваха към Ядзако, подобни на привечерни дъждовни облаци. Сражението водеше към ново сражение, безкрайни сблъсъци и разруха.
Кютаро не се увлече в преследване на отрядите на Токугава.
— Задните отряди да не идват с нас — нареди той. — Минете по заобиколния път за Инокойоши, за да посрещнем врага от две страни.
Така една дружина се отклони в друга посока, докато Кютаро събра шестстотин мъже и ги поведе право след отстъпващия неприятел. Убитите и ранените, изоставени от Токугава покрай пътя, в никакъв случай не бяха по-малко от петстотин души, но броят на войниците на Кютаро също намаляваше с настъплението.
Всички останали вече бяха много напред, но двама мъже, все още дишащи сред труповете, кръстосаха копия. След малко ги захвърлиха като твърде тежки и извадиха сабите си. Падаха и ставаха, сборичкваха се и после се откопчваха в своя си, отделна битка. Накрая единият отне главата на противника си. С почти безумни викове победителят се спусна подир своите другари, но поразен от някакъв заблудил се куршум, отново изчезна сред зловонието на дима и кръвта.
Кютаро викаше до прегракване:
— Безполезно е да ги преследваме прекалено дълго. Гендза! Момоемон! Спрете отрядите! Кажете им да отстъпят!
Няколко от служителите му препуснаха напред и с усилие успаха да задържат хората.
— Отстъпете!
— Върнете се при знамето на господаря!
Хори Кютаро слезе от седлото и се изкачи от пътя до издадената част на една висока скала. Оттам можеше да вижда всичко наоколо. Впери поглед в далечината.
— А-а, дойде толкова бързо — промълви сам на себе си.
По изражението на лицето му личеше, че напълно се е съвзел след станалото. Обърна се към придружителите си и ги покани да дойдат да видят.
На запад, на едно издигнато място точно в обратна посока на изгряващото слънце, на връх Фуджигане нещо бляскаше под лъчите му.
Дали не е знакът на Иеясу — военачалническото знаме с нарисувано златно ветрило? Разтревожен, Кютаро повиши глас:
— Тъжно е да се признае, но нямаме средства да се противопоставим на такъв противник. Задачата ни тук приключи.
Събра войниците си и бързо премина в отстъпление. В същото това време от Нагатаке дойдоха четирима вестоносци от първото и второто поделение. Търсеха него.
— Нареждането за вас е да се върнете и да се присъедините към челните части. Така заповяда лично господарят Шоню.
Кютаро направо отказа:
— В никакъв случай. Ние отстъпваме.
Вестоносците не можеха да повярват на ушите си.
— Битката вече започва! Моля, незабавно се върнете и идете да помогнете на войските на нашия господар! — повториха те на по-висок глас.
Кютаро също повиши тон.
— Щом казах, че отстъпваме, значи отстъпваме! Трябва да се уверим, че господарят Хидейоши е в безопасност. Освен това повече от половината от хората ни са ранени и ако сега излезем срещу противник със свежи сили, ни чака разгром. Аз поне няма да влизам в сражение, за което знам, че ще загубя. Можете да кажете това и на господарите Шоню и Нагайоши!
С тези думи той препусна надолу по пътя.
Отрядът на Хори Кютаро попадна на Хидецугу и остатъците от частите му в околността на Инаба. Подпалиха селските къщи покрай пътя и се заеха да отблъскват постоянните нападения на хората на Токугава. Най-сетне привечер се завърнаха в главния лагер на Хидейоши при Гакуден.
Вестоносците, пратени да търсят помощ от Кютаро, бяха вън от себе си от гняв.
— Що за страхливост е това да се връщаш в главния лагер, без дори да се замисляш за отчаяното положение на своите съюзници?
— Явно е загубил власт над себе си.
— Днес разбрахме какъв е всъщност Хори Кютаро. Ако се върнем живи, ще му покажем презрението си.
Тръгнаха да настигнат своя откъснат сега отряд и ядно плеснаха задниците на конете си.