Двете поделения под началството на Шоню Нагайоши вече бяха лесна плячка за Иеясу. Сега неговият двубой с Хидейоши започваше да наподобява голямо състезание по борба сумо — всеки вече добре познаваше противника си. И двамата бяха предвидили от по-рано, че положението ще стигне дотук и разбираха, че другата страна няма да може да бъде надвита с прости уловки или показване на сила. Жалко, от друга страна, за храбрия воин, който се оставя да го водят само дързостта и гордостта му. Желанието да се сражава го заслепява дотам, че той забравя и силата на врага, и собствените си възможности.
Шоню нареди да поставят походното му столче на връх Рокубо и огледа над двестате вражески глави, взети при крепостта Ивасаки.
Беше сутринта, някъде към първата половина на Часа на дракона. Господарят още нямаше и най-малка представа за разразилото се в тила му бедствие. Виждаше само димящите развалини на вражеската крепост пред себе си и се опиваше от бързата радост, на която воинът толкова леко се поддава.
След като главите бяха разгледани и славните подвизи на отрядите — записани в повествованието за похода, войниците седнаха да закусят. Докато дъвчеха храната си, те от време на време поглеждаха на северозапад. Внезапно нещо в тази посока привлече вниманието и на Шоню.
— Танго, какво е онова там в небето? — попита той.
Военачалниците наоколо му всички се обърнаха натам.
— Да не би да е някакъв селски бунт? — предположи единият от тях.
Докато обаче продължиха да ядат остатъка от дажбите си откъм подножието на хълма се дочуха викове на объркване.
Започнаха да се питат какво ли може да бъде. В този миг към тях изтича вестоносец от Нагайоши.
— Изненадаха ни! Настигнаха ни изотзад! — завика мъжът, докато се просваше по очи пред походното столче на Шоню.
Военачалниците сякаш усетиха да ги смразява леден вятър.
— Какво значи, че са ви настигнали изотзад? — попита Шоню.
— Един вражески отряд беше проследил задните части на господаря Хидецугу.
— Задните части ли?
— Нападнаха изневиделица и от двете страни.
Шоню се изправи рязко на крака. В същия миг пристигна второ известие от Нагайоши.
— Няма време за губене, господарю. Задните части на господаря Хидецугу са напълно разгромени.
На хълма започна внезапно раздвижване, последвано от кратки заповеди и шум от войнишки стъпки надолу към подножието.
На сенчестата страна на връх Фуджигане над главите на войниците на Токугава се вееше военачалническото знаме със златното ветрило. Имаше нещо почти омагьосващо в този знак. При вида му през гърдите на всеки от мъжете от западната войска премина тръпка.
Има голяма вътрешна разлика в духа на бойците, които нападат и на тези, които отстъпват. Нагайоши, сега насърчаващ войниците си от седлото, приличаше на човек, готов вече да посрещне смъртта. Доспехите му бяха от черна кожа с тъмносини шарки, а наметалото — от златен брокат на бяла основа. Еленови рога красяха шлема му, сега отметнат на раменете. Главата му още бе превързана чак до бузите заради раните от предишната битка.
Второто поделение почиваше при Оушигахара, но веднага щом научи за появата на отрядите на Токугава, Нагайоши го събра около себе си. После впери поглед в златното ветрило на връх Фуджигане.
— Този човек е достоен противник — заяви. — Днес няма да измия от лицето си само неуспеха при Хагуро. Ще им покажа, че мога да очистя и името на моя тъст.
Възнамеряваше да защити честта си. Нагайоши бе хубав мъж, но облеклото на смъртник, което носеше сега, го правеше да изглежда някак прекалено зловещ.
— Предадохте ли предупреждението до предните редици?
Вестоносецът, върнал се току-що, тръгна с коня си успоредно на този на своя господар и доложи за свършеното.
Като гледаше право напред, Нагайоши отпусна юздите и го изслуша.
— А какво стана с хората на връх Рокубо? — попита.
— Бързо въдворихме ред и там и те сега идват след нас.
— Е, тогава предайте на господаря Кютаро, че сме се обединили и се готвим да нападнем Иеясу на връх Фуджигане. Нека се изтегли към нас, за да ни подкрепи.
В същия миг, в който мъжете препуснаха, двама конници тръгнаха със същата заръка за Кютаро и от Шоню.
Както обаче вече се знае, Кютаро не прие молбата и вестоносците се върнаха разгневени обратно. Докато Нагайоши получи вестта, войската му вече бе преминала през една блатиста местност между два върха и сега изкачваше Гифугадаке, за да си избере добра позиция за бой. Пред тях се вееше Иеясувото знаме със златното ветрило.
Местността беше много насечена. В далечината една долина извеждаше към откритото поле на Хигаши Касугаи, като ту си проправяше път между два върха, ту се разширяваше в отделни котловини. Далеч на юг се виждаше микавския път, който водеше към Окадзаки.