Хийоши с удоволствие наблюдаваше сложното представление. Пищността му го накара да осъзнае колко много се е покачил престижът на воините ведно с нарасналата важност на военните дела. Напоследък думите „бойни изкуства“ бяха в устата на всекиго, редом с други нови изрази като „майсторство на меча“ и „майсторство на копието“. Имената на майстори на бойните изкуства като Камиидзуми от Ого или Цукахара от Хитачи бяха познати във всеки дом. Пътешествията на някои от тези мъже бяха далеч по-многобройни от поклонничествата на будистките монаси. Хора като Цукахара обаче винаги биваха придружавани от шестдесет-седемдесет ученика. Служителите им притежаваха соколи и пътуваха по най-пищен начин.
Броят на свитата на Шохаку не изненада Хийоши. Тъй като обаче щяха да останат шест месеца, той с право подозираше, че ще има да го разкарват насам-натам с различни заповеди, докато му се завие свят. Не минаха и пет-шест дни и той вече биваше товарен не по-малко от собствените им слуги.
— Хей, Маймунке! Бельото ми се е изцапало. Изпери го.
— Маймунката на господаря Мацушита! Иди ми купи малко мазила.
Летните нощи са къси и допълнителната работа го лишаваше от време за сън, така че един ден по обяд той заспа дълбоко в сянката на някакво адамово дърво. Беше се облегнал на ствола с клюмнала настрана глава и кръстосани ръце. Единственото, което мърдаше по опалената от слънцето земя, бе върволица мравки.
Двамина млади самураи, които не го обичаха, преминаха покрай него с дървени копия в ръка.
— Хей, виж. Това е Маймунката.
— Добре си поспива, а?
— Мързеливец такъв — не го бива за нищо. Как така стана любимец на господаря и господарката? Не би им се харесало, ако го видеха така.
— Събуди го. Да му дадем урок.
— Какво си намислил?
— Не е ли Маймунката единственият, който не е бил на уроци по бойно изкуство?
— Това е навярно, понеже знае, че не го обичат много-много. Страх го е да не го ударят.
— А не бива така. Всички слуги в дома на един воин трябва старателно да се упражняват в бойните изкуства. Така гласят и правилата на дома.
— Не ми го казвай на мен. Кажи го на Маймунката.
— Викам да го събудим и да го заведем на полето, където се обучават.
— Давай, ще бъде интересно.
Един от мъжете удари Хийоши по рамото с края на копието си.
— Хей, я ставай!
Очите на момчето останаха затворени.
— Ставай!
Мъжът повдигна нозете на Хийоши с копието. Хийоши се плъзна надолу по ствола и стреснат се събуди.
— Какво правите? — попита той.
— А ти какво мислиш, че правиш, като си захъркал в градината посред бял ден?
— Аз да спя?
— Че не спеше ли?
— Може и да съм заспал без да искам. Сега обаче съм буден.
— Нахално магаре такова! Чух, че и един ден не си посветил на упражняване в бойните изкуства.
— Така е, понеже не ме бива.
— Откъде знаеш, като не си се упражнявал никога? Макар да си слуга, според правилата на дома трябва да се упражняваш в бойно изкуство. От днес ще се погрижим да е така.
— Не, благодаря.
— Да не би да отказваш да се подчиниш на правилата в този дом.
— Не, обаче…
— Давай, да вървим! — без да му оставят време за повече възражения, двамата повлякоха насила Хийоши към полето пред хамбара. Щяха да го научат как няма да се подчинява на правилата.
Гостуващите майстори на бойното изкуство и служителите на Мацушита усърдно се упражняваха под палещото небе.
Младите самураи, които бяха довели Хийоши, го изблъскаха напред със силни удари в гърба.
— Вземи си дървен меч или копие и се бий!
Хийоши се заклатушка напред като едва се държеше на краката си, но не си взе оръжие.
— Какво чакаш? — един от мъжете го удари рязко по гърдите с копието. — Ще те пообучим, така че взимай си оръжие!
Хийоши отново се олюля напред, но не пожела да се бие. Само прехапа упорито устни.
Двама от мъжете на Шохаку, Джинго Горокуро и Сакаки Ичиноджо, си мереха силите с истински копия по молба на хората на Мацушита. Горокуро, с превръзка на главата, намушкваше стокилограмови чували с ориз и ги мяташе във въздуха, за да покаже наглед свръхчовешката си сила.
— С такова майсторство сигурно е лесно да се справиш с някого на бойното поле. Силата му е удивителна! — се обади един от гледащите.
Горокуро го поправи:
— Ако вие си мислите, че това е въпрос на сила, жестоко се лъжете. Приложиш ли сила при този удар, дръжката на копието ще се пречупи и ръцете ти бързо ще се уморят. — Той остави настрана копието си и почна да обяснява: — Правилата на меча и копието са едни и същи. Тайната на всички бойни изкуства е в чи — скритата енергия на тантен, областта на две педи под пъпа. Това е сила без сила. Трябва да имаш умствената способност да надхвърлиш необходимостта от сила и да овладееш потока на чи — разясняваше подробно и с въодушевление.