Силно впечатлени, слушателите му го следяха с внимание, докато някакъв шум зад тях не ги смути.
— Упорита маймуна! — младият самурай замахна с дръжката на копието си и удари Хийоши по хълбока.
— Ооо! — извика Хийоши с плачлив глас.
Ударът явно го бе наранил. Той сгърчи лице и се преви на две, като триеше страната си. Множеството се разпръсна и се събра наново около Хийоши.
— Мързелив некадърник! — извика мъжът, който бе ударил момчето. — Казва, че не го бивало и не иска да дойде да се обучава.
Хийоши се озова в средата на недоволно мърмореща тълпа, която го обвиняваше в наглост и нахалство.
— Е, добре, добре — обади се Шохаку, като излезе напред и ги успокои. — Като го гледам отвън, все още е само сукалче, а това е възрастта, когато безочието процъфтява. Нещастието на младока е в това, че е попаднал в дом на воин, където нарушава правилата и не проявява вкус към бойните изкуства. Аз ще го поразпитам. Останалите мълчете.
— Младежо, — обърна се той към Хийоши.
— Да — докато отговаряше, момчето гледаше право към Шохаку. Тонът на гласа му обаче се промени — погледът в очите на човека срещу него сочеше, че Шохаку е от тези, с които може да разговаря свободно.
— Изглежда, че макар да служиш във войнишки дом, не харесваш бойните изкуства. Истина ли е?
— Не — Хийоши поклати глава.
— Тогава защо, когато тези служители любезно ти предлагат да те поупражнят в бойно изкуство, ти не приемеш?
— Ами, има причина за това. Ако трябваше търпеливо да следвам пътя на копието и меча и да ги овладея, това навярно щеше да отнеме целият ми живот.
— Да, такъв трябва да си по дух.
— Не че не харесвам нито меча, нито копието, но като си помисля, че няма да мога да живея повече, отколкото е дадено на всички други, смятам, че е достатъчно човек да познава само духа на тези неща. Причината е, че има толкова още много, което бих искал да изуча и правя.
— А какво би искал да изучиш?
— Книги.
— Какво би искал да узнаеш от тях?
— Всичко за целия свят.
— И какво искаш да вършиш?
Хийоши се усмихна.
— Това няма да ви кажа.
— Защо не?
— Искам да направя едно или друго, но преди да съм го направил, да говоря за него ще звучи като хвалба. А и ако приказвах за това на висок глас, всички щяхте само да се смеете.
Шохаку впери очи в Хийоши. „Колко е необикновен“, помисли си той.
— Мисля, че донякъде разбирам това, което казваш, но грешиш, че бойните изкуства са само упражняване в дребни хватки.
— А какво са тогава?
— Според една от школите, ако някой изучи един-единствен похват, ще е овладял всички изкуства. Бойните изкуства не са просто похвати — те са свързани с ума. Ако човек дълбоко овладее своя ум, ще може да проникне във всичко, включително и уменията на науката и управлението, да види света такъв, какъвто е и да съди за хората.
— Обзалагам се обаче, че хората тук за най-добро изкуство смятат това да удряш и пронизваш противника си. Това трябва да е от полза за пешака или обикновения войник, но дали ще е толкова важно за големия пълководец, който…
— Внимавай какво приказваш! — го скастри единият от самураите и зашлеви бузата на Хийоши с една здрава плесница.
— Ооо! — Хийоши сложи двете си ръце пред устата, като че ли челюстта му бе счупена.
— Не може да оставим така тези обидни бележки. Това вече му става навик. Моля, отдръпнете се, господарю Шохаку. Ще се погрижим за този тук.
Недоволството ги бе обхванало до един. Почти всички, които бяха чули Хийоши, имаха какво да отвърнат.
— Той ни обиди!
— Това е все едно да си прави подбив с правилата на този дом!
— Безочливо магаре!
— Я го заколете! Господарят няма да ни вини за това.
Изглеждаше, че в гнева си може и да изпълнят тази закана, да го повлекат към гъсталака и там на място да му отсекат главата. На Шохаку не му беше лесно да ги спре. Трябваше да положи всички усилия, за да ги успокои и да спаси живота на Хийоши.
Същата вечер Нохачиро дойде в стаите на прислугата и тихо повика Хийоши, който седеше съвсем сам в един ъгъл, с такова изражение, сякаш имаше зъбобол.
— Да. Какво има — лицето му бе силно отекло.
— Боли ли?
— Не, не много — излъга той. Притисна мократа кърпа към лицето си.
— Господарят поиска да те види. Мини през задната градина, за да не те забележат.