Не след дълго един от воините излезе с плясък на отсрещния бряг малко по-надолу от мястото на битката. Беше същият, когото бяха повалили от седлото и много приличаше на Нобунага. Подобен на измокрен плъх, той се изправи в цял ръст, тупна с крак и се провикна:
— Няма никога да бъда победен!
Дайсуке го забеляза и посочи към него.
— Пълководецът на източната армия е ето там! Обкръжете го и го заловете жив!
Като вдигаха пръски с крака, пехотинците се насочиха право към Нобунага. С бамбуковото си копие той нанесе удар по шлема на един от войниците и го повали, после запрати копието по идващия след него.
— Не им давайте да се приближат!
Една група от негови хора пристигна да го заслони срещу силите на противника. Нобунага се завтече нагоре по насипа, като викаше с пронизителен глас:
— Дайте ми лък!
Двама оръженосци се спуснаха иззад завесата на неговата колиба с къси лъкове в ръце и като едва не се препънаха, се понесоха към мястото, където стоеше.
— Не им позволявайте да пресекат реката!
Докато даваше заповеди на отрядите си, той извади една стрела, прати я със свистене във въздуха и бързо измъкна нова. Бяха учебни стрели без острие, но неколцина „вражески“ войници, улучени в челото, паднаха на земята. Изстреля толкова много сгрели, та беше трудно да се повярва, че ги пуска само той. Докато се прицелваше, лъкът му на два пъти се счупи. Всеки път Нобунага без да губи никакво време сменяше оръжието и продължаваше да стреля. Докато отчаяно отблъскваше настъплението, отбраната нагоре по реката беше разкъсана. Западната армия се изкачи по насипа, обкръжи лагера на Нобунага и занадава победни викове.
— Изгубихме! — рече засмян Нобунага и захвърли лъка си настрана.
Извърна се с усмивка между стиснатите зъби и застана с лице към врага, който пееше победна песен. Дайсуке и майсторът на военното изкуство Хирата Сами слязоха от седлата и затичаха към Нобунага.
— Нали господарят не е ранен?
— Нищо не би могло да ми се случи във водата.
Нобунага бе жестоко огорчен.
— Утре ще спечеля — обърна се той към Дайсуке. — Утре денят ще ви се види тежък.
Докато говореше, леко повдигаше чело.
— Когато се върнем в крепостта, ще ми позволите ли да ви предложа някои забележки по днешната ваша стратегия? — попита Сами.
Нобунага едва ли го слушаше. Вече бе захвърлил доспехите си и се беше гмурнал в реката да се разхлади.
Красивите черти и хубавата кожа на Нобунага загатваха, че неговите предци са били мъже и жени с твърде привлекателна външност. Щом се обърнеше с лице към някого, той го пронизваше с непоколебимия блясък на очите си. Когато накрая осъзна какво впечатление прави, почна да прикрива този блясък със смях, който оставяше свидетелите озадачени. Не само той, но и неговите дванадесет братя и седем сестри и в изяществото на обноските си, и в хубавата си външност също притежаваха изтънчеността на хора с благородна кръв.
— Може да намерите това за отегчително и да попитате: „Какво? Пак ли?“. Обаче вие трябва да помните своя произход като молитва, която казвате денем и нощем, и дори докато се храните. Родоначалникът на Ода е бил жрец в светилището Цуруги. В далечното минало, един от вашите прадеди бил член на рода Тайра, който се смята за произхождащ от император Каму. Така че помнете — в наследство ви е била предадена кръвта на Императорския дом. Стар съм, но нищо повече от това не мога да ви кажа.
Нобунага постоянно слушаше това от Хирате Накацукаса, един от четиримата мъже, които баща му бе назначил за негови възпитатели, когато се пренесе в Нагоя от своето родно място, крепостта Фуруватари. Накацукаса беше забележително предан служител, но за Нобунага той бе леко неприятен и уморителен. Винаги промърморваше:
— Разбирам, старче, разбирам — и се обръщаше настрани.
Не го слушаше, но старецът продължаваше, като че чете служба в храм:
— Помни своя прославен баща. Веднъж, за да защити Овари, той се сражава сутринта на северната граница, а през нощта отблъсна нападение от изток. Дните в месеца, когато можеше да свали доспехите и да прекара малко време с децата си, бяха малобройни и нарядко. Въпреки своите непрестанни войни, хранеше дълбоко чувство за вярност към Трона — прати ме в столицата да поправя кирпичените стени на Императорския дворец и дари Двора с четири хиляди кан. Освен това не пожали усилия при строежа на Великото светилище в Исе. Такъв човек беше твоят баща. А между предците ти…