Изражение на задоволство се разля по лицето на Нобунага. Обърна хората си в посока към крепостта Нагоя, застана в средата на шествието и се оттеглиха от реката. Днешното учение бе траяло около четири часа. Палещото лятно слънце беше точно над главите им. Потъналите в пот коне и хора продължаваха своя ход. Зловонен дъх се издигаше от блатата, зелени скакалци скачаха с пронизителен звук встрани от пътя им. Пот се лееше от пребледнелите лица на мъжете. Нобунага бършеше с лакът потта от лицето си. Постепенно цветът на кожата му се възвърна заедно с буйния и капризен нрав.
— Кое е това смешно на вид създание, дето тича ей там?
Погледът на Нобунага сякаш бе навсякъде. Половин дузина войници, забелязали човека преди господаря си, се затичаха през високата до раменете трева към мястото, където се криеше Хийоши. Той от сутринта чакаше удобен случай да се доближи до Нобунага. Тайно го бе наблюдавал при реката. Преди стражата го прогони и сега бе решил да открие откъде ще мине Нобунага на връщане до крепостта и пропълзя във високата трева встрани от пътя.
„Сега или никога!“, помисли си момчето. Душата му се бе сляла с тялото и той виждаше единствено качения на седлото господар на Овари. Хийоши се провикна с пълен глас, без сам да разбира какво казва. Знаеше, че животът му виси на косъм. Имаше съвсем определена възможност, преди да успее да се доближи до своя кумир и да бъде чут, да бъде убит от дългите копия на стражите. Той обаче не се страхуваше. Или ще се издигне върху гребена на вълната на своите амбиции, или ще бъде погълнат от нея.
Скочи на крака, зърна Нобунага, стисна очи и се втурна към него.
— Имам молба! Моля ви, приемете ме на служба при вас! Искам да ви служа и да отдам за вас живота си!
Поне това беше, което искаше да каже, но бе прекалено развълнуван и когато стражите му препречиха пътя с копията си, неговият глас секна и това, което всъщност излезе навън, бе безсмислено дърдорене.
Изглеждаше по-беден от най-бедния селянин. Косата му бе нечиста, пълна с прах и боклуци. Пот и мръсотия се стичаха на червено-черни струйки по челото и само очите сякаш бяха живи, но не успяваха да видят копията, които му препречват пътя. Стражите го препънаха с дръжките на оръжията си, но той се преметна на десет крачки от коня на Нобунага и със скок се изправи на нозе.
— Имам молба, господарю! — провикна се момчето и се хвърли към стремената на коня на Нобунага.
— Мръсна свиня! — прогърмя Нобунага.
Един стоящ зад Хийоши войник сграбчи яката му и го захвърли на земята. Щяха да го прегазят, но Нобунага извика:
— Не!
Появата на този мръсен непознат събуди у него любопитство. Причината може би беше, че усети горящата в тялото на Хийоши надежда.
— Говори!
Звукът на този глас накара Хийоши почти да забрави болката и стражите.
— Моят баща е служил на вашия като пехотинец. Името му беше Киношита Яемон. Аз съм неговият син Хийоши. След като баща ми умря, живях с майка си в Накамура. Надявах се да намеря сгоден случай да постъпя на служба при вас и търсех някой да ми посредничи, но накрая останах без друг изход освен да се обърна направо. Залагам заради това живота си. Готов съм да бъда повален и убит тук на място. Вземете ли ме на служба, няма да се поколебая да умра заради вас. Ако пожелаете, моля, приемете едничкия живот, който имам. Така и моят баща, който почива под пръст и трева, и аз, който съм се родил в тази област, ще сме изпълнили своите най-същински желания.
Говореше бързо, в полуунес. Целенасочената му страст обаче достигна до сърцето на Нобунага. Той повече от думите се повлия от искреността на Хийоши.
Засмя се някак неестествено и се обърна към един от своите придружители:
— Какъв странен момък.
После отново погледна към Хийоши:
— Значи искаш да ми служиш ли?
— Да, господарю.
— И какви са твоите способности?
— Нямам никакви, господарю.
— Нямаш никакви способности и все пак искаш да те приема на служба при себе си?
— Освен своята готовност да умра за вас нямам други никакви дадености.
Това раздразни любопитството на Нобунага и той се втренчи в Хийоши. Краищата на устата му се извиха в усмивка.
— Ти на няколко пъти се обръщаш към мен с „господарю“, макар да не ти е било дадено разрешение да бъдеш мой служител. Как може да се обръщаш така към мене, след като не си на моя служба?