— Не мога да се меря с твоята наблюдателност, Токичиро! Как откри?
— Ами ние живеем на едно и също място, нали така? И за мен Нобунага е много важен като господар. Макар да си мълчат за това, хора като мен се тревожат за него.
— Това ли бе, което искаше да ме питаш?
— Кълна се в боговете, Ганмаку, че няма да проговоря пред никого другиго.
Ганмаку впери поглед в Токичиро.
— Добре, ще ти кажа. Но сега е ден и може да ни видят. Изчакай да дойде подходящо време.
По-късно Ганмаку му разказа какво става в рода. Сега, когато разбираше и съчувстваше на положението на господаря Нобунага, Токичиро можеше още по-добре да му служи. Нямаше и най-малки съмнения относно бъдещето на своя млад и самотен господар, заобиколен от заговорничещи служители като тези в Нагоя Служителите на Нобухиде се канеха да изоставят Нобунага и само Токичиро, който от кратко време бе с него, му имаше вяра.
„Чудя се как господарят ми ще се измъкне от това положение“, си помисли Токичиро. Все още само слуга, той можеше единствено с благоговение да гледа отдалеч.
Наближаваше краят на месеца. Нобунага, който обикновено излизаше само с малко на брой служители, неочаквано поиска кон, възседна го и излезе от крепостта. От Кийосу до Морияма имаше около три часа път пеша и той обикновено яздеше в галоп дотам и се връщаше преди закуска. Днес обаче Нобунага обърна на кръстопътя коня си на изток и тръгна встрани от Морияма.
— Господарю!
— Къде ли отива сега?
Изненадани и объркани, петима-шестимата му придружители се понесоха след него. Пехотинците и носачите на сандали, разбира се, останаха назад и се завлачиха по пътя. Само двама от слугите, Токичиро и Ганмаку, макар и да изоставаха, продължиха да бягат отчаяно, решени да не изпускат от очи коня на господаря си.
— За бога! Нещо лошо има да се случи! — възкликна Токичиро.
Спогледаха се, без да забравят, че трябва да пазят пълно мълчание. Нобунага яздеше право към крепостта Нагоя — както бе казал Ганмаку на Токичиро, това беше средището на заговора за замяната на Нобунага с неговия по-малък брат!
Нобунага, както винаги непредвидим, пришпори коня си към изпълненото със заплахи място, където никой не знаеше какво може да се случи. Нямаше по-опасен начин на действие и Ганмаку и Токичиро се страхуваха, че нещо може да се случи на господаря им.
Най-изненадани от неочакваното посещение обаче бяха управителят на крепостта Нагоя, Хаяши Садо и неговият по-малък брат. Един изпаднал в паника служител връхлетя в стаята в сърцето на твърдината.
— Господарю! Господарю! Елате бързо! Господарят Нобунага е тук!
— Какво? За какво говориш?
Като не знаеше дали да вярва на своите собствени уши, той не направи и едно движение, за да стане от мястото си. Просто не е възможно.
— Дойде тук с не повече от четири-пет придружители. Изведнъж влязоха на коне през главната порта. Смееше се шумно на нещо заедно със слугите си.
— Истина ли е това?
— Кълна се! Да!
— Господаря! Нобунага тук? Какво ли значи това?
Без да има защо, Садо почваше да губи самообладание. Цветът изчезна от лицето му.
— Какво мислиш, че иска той, Мимасака?
— Каквото и да е, по-добре да идем да го посрещнем.
— Да. Да бързаме.
Докато тичаха по главния коридор, вече можеха да чуят идващите от входа твърди крачки на Нобунага. Братята отстъпиха встрани и се хвърлиха на пода.
— А! Садо и Мимасака. Добре ли сте и двамата? Мислех да пояздя до Морияма, но реших да дойда в Нагоя, за да пийна чай. Цялото това кланяне и прегъване на коленете е прекалено сериозно. Да забравим официалностите. Бързо, донесете ми малко чай.
С тези думи той мина покрай тях и седна на издигнатата площадка в главната зала на крепостта, която толкова добре познаваше. После се обърна към служителите, които тичаха подире му и се опитваха да си поемат дъх.
— Горещо е, а? Наистина горещо — и почна да си вее през отворената яка.
Донесоха чая, после сладки и накрая възглавниците — всичко не по реда си, понеже неочакваното посещение бе хвърлило хората в такова объркване. Като не можеха да не забележат объркването сред слугините и служителите, братята набързо се представиха, направиха своите поклони и оставиха господаря си сам.
— Пладне е. Трябва да е огладнял от ездата. Сигурно скоро ще поиска обяд. Иди в кухнята и им кажи да приготвят нещо за ядене.
Докато Садо даваше нареждания, Мимасака го дръпна за ръкава и прошепна:
— Кацуие иска да се види с тебе.
Хаяши кимна и отвърна тихо:
— Идвам скоро. Ти върви.
Шибата Кацуие бе пристигнал в крепостта Нагоя по-рано същия ден. Канеше се да си ходи след едно тайно събрание, но объркването, причинено от внезапното идване на Нобунага, правеше заминаването му неудобно. Хванат като в капан, той се бе промъкнал разтреперан в една тайна стаичка. Двамата мъже се присъединиха към него там и облекчено въздъхнаха.