Един от съгледвачите се провикна в мъглата от наблюдателната кула:
— Хората от Нагоя са се разбунтували! Шибата Кацуие има хиляда мъже, а Хаяши Мимасака — над седемстотин!
Надзука бе неспособна на самостоятелни действия. Конници потеглиха сред мъглата да отнесат вестта в Кийосу. Нобунага все още спеше. Щом научи новината обаче, бързо облече доспехите, сграбчи едно копие и без нито един придружител се завтече навън. И в този момент Нобунага бе изпреварен само от един обикновен войник, който чакаше с кон пред портата Карабаши.
— Конят ви, господарю — рече той и подаде юздите на Нобунага.
Лицето на Нобунага доби необичайно изражение, сякаш от изненада, че някой се е оказал по-бърз от него.
— Кой си? — попита той.
Войникът свали шлема си и се накани да коленичи. Нобунага вече бе на седлото.
— Не е необходимо. Кой си?
— Вашият носач на сандалите, Токичиро.
— Маймунката ли?
Нобунага отново се изненада.
Защо носачът на сандалите, чиито задължения са в градината, е първият, който се появява преди битката? Снаряжението му бе просто, но имаше броня за гърдите, наколенници и шлем. Нобунага наистина се зарадва на бойната готовност на Токичиро.
— Готов ли си да се биеш?
— Само една дума и ще ви последвам, господарю.
— Много добре! Идвай с мен!
Нобунага и Токичиро бяха изминали двеста-триста разкрача в изтъняващата утринна мъгла, когато чуха гръмкия шум от петдесетина конници, следвани от четири-петстотин пешаци. Мъглата почерня от тях. Мъжете в Надзука се бяха сражавали отчаяно. Нобунага, един-единствен конник, се вряза в противниковите редици.
— Кой смее да вдигне ръка срещу мен? Садо, Мимасака, Кацуие, тук съм! Колко души имате? За какво се вдигнахте против мен? Елате да се сражаваме в двубой!
Гърмежът на яростния му глас пресече бойните викове на бунтовниците.
— Изменници! Дошъл съм да ви накажа! Да бягаш също е измяна!
Мимасака бе толкова изплашен, че побягна. Гласът на Нобунага се носеше подире му като гръмотевица. Дори и за тези мъже, на които Мимасака разчиташе, Нобунага бе естественият повелител. Когато се появи лично сред тях и им заговори, те нямаха сила да обърнат копия срещу него.
— Почакай! Изменник!
Нобунага настигна бягащия Мимасака и го наниза на копието си.
После изтръска кръвта от острието, обърна се към хората на убития и обяви пред тях:
— Макар и да вдигна ръка срещу господаря си, този никога няма да стане управител на област. Наместо да бъдете оръдие на изменници и да оставите на децата на вашите деца покрито с позор име, поискайте прошка сега! Разкайте се!
Когато научи, че левият фланг на бунтовническите сили се е предал и Мимасака е мъртъв, Кацуие потърси убежище при майката и брата на Нобунага в крепостта Саемори.
Майката заплака и затрепери, щом чу за поражението на войската им, а Нобуюки усети тръпки.
— Най-добре ще е, ако се откажа от света — им каза Кацуие, разгроменият предводител на бунтовническите сили.
Обръсна главата си, свали доспехите и облече одеждите на будистки свещеник. На следващия ден, придружен от Хаяши Садо, Нобуюки и майка му, се отправи към Кийосу да моли прошка за своите престъпления.
Извиненията на майката на Нобунага се оказаха особено убедителни. Предварително подготвена от Садо и Кацуие, тя замоли сина си да пощади тримата мъже. Противно на техните очаквания, Нобунага не бе сърдит.
— Прощавам им — каза само той на майка си и като се обърна към Кацуие, чийто гръб се бе облял с пот, продължи: — Защо си си обръснал главата, свещенико? Що за объркан нещастник си ти! — Усмихна се неестествено и след това остро заговори на Хаяши Садо: — И ти също. Това не подхожда на мъж на твоята възраст. След като Хирате Накацукаса умря, се уповавах на тебе като на моя дясна ръка. Съжалявам, че станах причина за смъртта на Накацукаса. — Очите на Нобунага се просълзиха и за миг той млъкна: — Не, не. Тъкмо заради моето недостойно държание Накацукаса посегна на живота си и вие станахте изменници. Отсега насетне ще обмислям по-издълбоко нещата. А вие ще ми служите и напълно ще ми отдадете сърцата си. Иначе няма никакъв смисъл да бъдеш воин. Един господар ли трябва да следва самураят или да бъде безпризорен ронин?
Очите на Хаяши Садо се отвориха. Той видя какъв е всъщност Нобунага и най-сетне прозря голямата му природна надареност. Твърдо се зарече да му бъде верен и си тръгна, без да вдигне поглед от земята.
Изглежда обаче собственият брат на господаря не разбираше това. Нобуюки имаше твърде ниско мнение за великодушието на Нобунага и си помисли: „Моят буен по-голям брат не може да ми стори нищо, понеже тук е майка ни.“