— Някак си, когато не ми викат през цялото време, не мога да не докарвам по-добра стока и да не свалям цената — заяви един от търговците.
— Та вие можете да засрамите търговеца, господине Киношита! Знаете текущите цени на сушения зеленчук, сушената риба и зърното! А имате и набито око за стоката. Радва ни, че така умеете да взимате стоката толкова евтино — каза друг.
Токичиро се засмя и отвърна:
— Глупости, аз не съм търговец, значи какво може да умея и да не умея? Това за мен не е въпрос да спечеля нещо. Просто стоката, която доставяте, отива за храна на хората на моя господар. Животът зависи от това, с което се храним. До каква степен тогава оцеляването на тази крепост зависи от храната, която се приготвя в кухнята? Цел на нашата служба е да дадем най-доброто, което можем.
От време на време черпеше своите доставчици с чай и когато се отпуснеха, в хода на разговора им обясняваше това-онова.
— Вие сте търговци и затова всеки път, когато доставяте товар стока в крепостта, веднага мислите за това каква печалба ще направите. И макар вероятно да не изгубите от това всичко, какво мислите ще стане, ако нашата крепост падне в ръцете на някоя вражеска област? Няма ли дългогодишни сметки да се стопят — главницата ведно с лихвата? А ако военачалник от друга област завладее крепостта, търговците, които ще дойдат с него, ще ви отнемат сделките. Ако си представите рода на господаря като корен, то като негови клони вие ще продължавате да благоденствате. Не трябва ли така да гледаме на печалбата? Значи, краткосрочната печалба, получена от доставките ви за крепостта, не е във ваш дългосрочен интерес.
Токичиро се отнасяше с внимание и към възрастния главен готвач. Дори когато нещата бяха съвсем ясни, питаше стареца какво смята. Слушаше го, макар и да е на противоположно мнение. Но сред другарите му по работа имаше и такива, които пръскаха зловредни слухове и искаха да се отърват от него.
— Така снове насам-натам.
— Пъха си носа навсякъде.
— Дребна маймуна, дето само ни създава работа.
Когато някой вдига вълни около себе си, непременно ще привлече вниманието на другите, затова Токичиро се отнасяше към такива клюки с безразличие. Планът му за преустройство на кухнята беше одобрен и от главния готвач, и от Нобунага. Нае един дърводелец да пробие отдушник в тавана и да изреже в стената голям прозорец. Отводнителните канали също бяха прокарани, както той намираше за по-добре. Сутрин и вечер слънцето ярко грееше в кухните на крепостта Кийосу, които от години бяха толкова тъмни, че дори по обяд храната се готвеше на светлина от свещ. Подухваше и освежителен ветрец.
Очакваше мърморенията:
— Храната лесно се разваля.
— Вдига се прах.
Токичиро не обръщаше внимание на тези оплаквания. После помещението стана чисто — ако някой видеше боклук, го изнасяше. След една година кухните се бяха превърнали в светло и проветрено място, с обстановка също толкова приветлива като нрава на Токичиро.
Тази зима Мураи Нагато, който дотогава надзираваше запасите с въглища и дърва, бе освободен от поста си и Токичиро бе назначен за негов приемник. Защо бе уволнен Нагато? И защо той самият бе издигнат да отговаря за въглищата и дървата? Когато получи назначението си от Нобунага, Токичиро размисли и върху двата тези въпроса. А-ха! Господарят Нобунага иска да спести повече от дърва и въглища. Да, такива бяха неговите миналогодишни заповеди, но начинът, по който икономисва Мураи Нагато изглежда не го задоволяваше.
Задълженията му го водеха из цялата обширна площ на крепостта, по всички места, където употребяват въглища и дърва — канцелариите, къщите за почивка, страничните стаи, вътре и навън, навсякъде, където през зимата наклаждаха огньове в големите изрязани в пода огнища. Особено в спалните на прислугата и в помещенията на младите самураи въглищата се трупаха накуп до жаравата и ясно свидетелстваха за ненужни разходи.
— Господин Киношита е! Господин Киношита е тук!
— Кой е този Киношита?
— Господин Киношита Токичиро, когото назначиха да отговаря за въглищата и дървата. Обикаля с намусен израз на лицето.
— А, онази маймуна ли?
— Направи нещо с пепелта.
Младите самураи бързешком покриха червената жар с пепел, сложиха всичко черно в кутията за въглища и добиха много самодоволен вид.
— А, тук ли сте?
Щом влезе, Токичиро с труд си проправи път през групата и си натопли ръцете на огнището.
— Недостойната ми особа получи нареждане да надзирава доставките на въглища и дърва. Ще ви бъда благодарен, ако ми помагате.