— Не, ами, добре, как го смятате…
— Тишина! Няма извинение за това хора, които доставят гориво от тези планини, година след година да се занимават с измама на едро от такъв род. Ако съм прав, носите вина за заблуда на чиновник и ограбване на областната хазна.
— Ние… ние просто не знаем какво да кажем.
— Може да бъдете осъдени за това, което сте направили и всичкото ви имущество да бъде иззето. Обаче и предишните чиновници също са виновни в небрежност. Само за този път ще оставя да ви се размине… но при следното условие — трябва вярно да заявите броя на дърветата. Цифрите, които ми предоставяте написани, е най-добре да съответстват на действителното. Ясно ли е?
— Да, Ваше Превъзходителство.
— Има и друго едно условие.
— Ваше Превъзходителство?
— Една стара поговорка казва: „Отсечеш ли едно дърво, трябва да засадиш десет“. Според това, което видях в тези планини от вчера насам, всяка година се изсичат дървета, а не се засаждат всъщност никакви. Ако продължава така, ще има наводнения и оризищата и останалите ниви в подножието на планините ще бъдат опустошени. Областта ще бъде отслабена, а когато областта е в упадък, вие ще сте тези, които ще пострадат. Ако искате истински да спечелите, ако се надявате на същинско богатство за вашите семейства и желаете щастие за наследниците си, не трябва ли първо да направите своята област силна?
— Да — съгласиха се те.
— Като глоба и наказание за алчността ви, от сега нататък всеки път, когато отсечете по хиляда дървета, трябва безотказно да засаждате пет хиляди фиданки. Това е най-строга заповед: Съгласни ли сте?
— Много сме ви благодарни. Ако можете да ни простите при тези условия, фиданките ще бъдат засадени.
— Тогава предполагам, че би трябвало да увелича заплащането за доставките с пет процента.
По-късно същия ден съобщи на земеделците, които му бяха помагали, че е дал нареждане за засаждането на нови гори. Колко ще им плащат за засаждането на сто фиданки все още не е решено, но, добави той, най-вероятно е разходите да се поемат от крепостта. С това завърши и каза:
— Добре, а сега да се връщаме.
Окуражени от отношението на Токичиро, доставчиците почувстваха облекчение. Докато слизаха от планината, те си шепнеха помежду си:
— Каква страшна изненада! С този тук наблизо не може и за миг да не си нащрек.
— Умен е.
— Няма да получаваме парите наготово като преди, но няма и да загубим. Ще си го наваксаме, бавно, но сигурно.
Щом се върнаха в подножието, доставчиците веднага станаха нетърпеливи да си вървят, но Токичиро искаше да им се отплати за снощните развлечения.
— Свършихме си работата. Бъдете с мен тази вечер, отпуснете се и се забавлявайте добре — настоя той.
Покани ги на угощение в една местна странноприемница и сам весело си пийна.
Токичиро бе щастлив. Съвсем сам, но щастлив.
— Маймунке! — каза Нобунага (той все още го наричаше така понякога). — Откакто те сложих да отговаряш за кухнята, винаги си бил много спестовен там. Да забутам човек като теб на такова място е разхитително. Повишавам те в конюшните.
С новото назначение дойде и възнаграждение от тридесет кан, както и една къща в този квартал на града под крепостта, който бе запазен за самураи. Това поредно благоволение докара на лицето на Токичиро постоянна усмивка. Почти първото, което направи, бе да посети предишния си другар в работата Ганмаку.
— Свободен ли си? — попита го той.
— Защо?
— Искам да идем в града да те почерпя малко саке.
— Ами, не знам.
— Какво има?
— Ти сега си чиновник в кухнята. Аз още не съм нищо повече от носач на сандалите. Не искаш да те виждат, че пием заедно.
— Я не гледай така криво на нещата. Ако си мислех така, никога нямаше да дойда да те поканя. Да отговарям за кухнята бе над моето положение, но истината е, че сега съм пратен в конюшните с възнаграждение от трийсет кан.
— Хубаво!
— Дойдох тук, понеже, макар да си само носач на сандалите, ти си верен и предан слуга на Негово Височество. Искам да споделиш тази радост с мен.
— Това е със сигурност повод за поздравления. Но ти, Токичиро, си по-искрен от мене.
— А?
— Открит си към мен и не криеш нещо, докато аз доста неща съм премълчавал пред теб. Да ти кажа истината, понякога изпълнявам специални нареждания, като онзи път, за който знаеш. За това получавам големи възнаграждения направо от ръката на Негово Височество. Тайно изпращам парите у дома.
— Имаш семейство ли?
— Ако идеш в Цугемура в Оми, ще видиш, че имам семейство и двайсетина души прислуга.
— А, така ли?