Книга втора
Втора година на Коджи
1556 г.
Асано Матаемон, служител на рода Ода
Нене, дъщеря на Матаемон
Окои, съпруга на Матаемон
Маеда Инучийо, оръженосец на Ода Нобунага
Ямабучи Укон, служител на рода Ода
Токугава Иеясу, господар на Микава
Сесай, дзен-монах и военен съветник на рода Имагава
Имагава Йошимото, господар на Суруга
Имагава Уджидзане, първороден син на Йошимото
Йошитеру, тринадесети шогун от рода Ашикага
Господаря Нагоя, братовчед на Нобунага
Икеда Шоню, служител на рода Ода и приятел на Токичиро
Такигава Кадзумасу, старши служител на рода Ода
Сумпу, столица на Суруга
Окадзаки, столица на Микава
Киото, столица на Японската империя
Един хубав мъж
— Окои! — провикна се Матаемон веднага щом пристигна у дома. Жена му се забърза да го посрещне. — Приготви малко саке. Довел съм ти гост в къщи — рече той рязко.
— Е, кой е?
— Един приятел на дъщеря ни.
Токичиро се появи зад гърба му.
— Господин Киношита?
— Окои, досега си ме държала в неведение. Такава постъпка е непростима за съпругата на един самурай. Изглежда, че господин Киношита и Нене се познават от известно време насам. Ти си знаела за това, защо тогава не си ми казала?
— Заслужавам да бъда смъмрена. Много се извинявам.
— Всичко това хубаво, но сега за какъв баща ще ме помисли Токичиро?
— Тя получаваше писма, но никога не ги криеше от мене.
— Така и би трябвало.
— При това Нене е умно момиче. Като нейна майка вярвам, че никога не е постъпвала зле. Затова и не мислех, че си заслужава да те безпокоя заради всичките писма, които получава от мъжете в този град.
— Тук вече си надценила дъщеря ни. Въобще не разбирам младите в днешно време — младите момчета и момичета!
Обърна се към Токичиро, който стоеше и смутено се чешеше по главата, тъй като заради него не можеше да влезе и избухна в смях.
Токичиро беше свръхрадостен, че е бил поканен в дома на възлюбената си от нейния баща и сърцето му лудо биеше.
— Е, не стой само така там!
Матаемон го поведе към стаята за гости, която, макар да беше най-хубавата в дома, все пак бе доста малка.
Жилищата на стрелците не бяха по-удобни от дома на самия Токичиро. Всички служители на Ода, независимо от поста си, живееха просто. И в тази къщата единственото нещо, което привличаше окото, бе комплект доспехи.
— Къде отиде Нене?
— В стаята си е.
Съпругата му предложи на Токичиро вода.
— Защо не дойде да поздрави госта? Когато съм тук, винаги бяга и се крие.
— Сигурно се преоблича и си реши косата.
— Няма нужда от това. Кажи й да дойде и да помогне за сакето. Достатъчно ще е да поднесем на Токичиро само някоя проста домашна гозба.
— Бога ми! Не говори такива работи!
Токичиро се вдърви от смущение. С грубоватите служители в Хачисука бе дързък и нахален, но тук не беше нищо повече от срамежлив младеж.
Най-сетне Нене излезе да го поздрави официално. Беше си изрисувала леко лицето.
— Нямаме много да ви предложим, но моля, чувствайте се като у дома си.
После извади поднос с храна и бутилка саке.
Токичиро като в унес отговаряше на въпросите на Матаемон и през цялото време се възхищаваше на фигурата и обноските на Нене. „Има чудесен профил“, помисли си той. Особено го завладя неподправеното й изящество, просто като памучно платно. В нея нямаше нищо от кокетството на другите жени, които или се притесняват глупаво, или си придават важност. Някой може би ще я намери малко прекалено слаба, но сега от нея се носеше ухание на диви цветя в лунна нощ. Хладният ум на Токичиро бе завладян — той бе в опиянение.
— Още една чаша? — предложи Матаемон.
— Благодаря.
— Казахте, че обичате саке.
— Така е.
— Добре ли сте? Не сте пил прекалено много, нали?
— Ще си го пийна малко по малко, благодаря.
Седнал на ръба на стола с лакираната чашка за саке пред него, Токичиро неотклонно се взираше в лицето на Нене, толкова бяло под трептящата светлина на лампата. Когато погледът й внезапно се насочи към него, той прекара ръка пред лицето си и объркано рече:
— Е, доста ми дойде тази вечер.
Изчерви се, като осъзна, че сигурно обръща на собственото си държание много повече внимание, отколкото самата Нене.
Помисли си отново, че дори и за него ще дойде времето да се ожени. И щом трябва да си вземе жена, ще трябва да е красива. Запита се дали Нене ще може да понася бедност и трудности и да му роди здрави деца. При сегашното си състояние, след като си създаде собствен дом, непременно щеше да има проблеми с парите. А и знаеше, че за в бъдеще няма да се задоволява само с богатство и че го очаква цял куп грижи.