Въодушевлението му завладяваше. На два-три пъти Укон понечи да каже нещо, но Токичировото красноречие го възпираше и устните му можаха само да потрепнат. Майсторите също зинаха, впечатлени от речта на Токичиро. Като доловиха разумността на казваното, никой не пожела да го прекъсне с обидни думи или сила. Стана неясно кой е надзорникът. Щом Токичиро реши, че това, което говори, вече е било осмислено от слушателите, той продължи:
— И макар и да е неучтиво да се пита, по какъв точно начин ръководи господин Укон това начинание? Къде е бързината, скритостта? Къде е готовността? След почти двайсет дни, бил ли е подновен поне един разкрач от стената? Да се сменят пропадналите камъни под кирпичената стена отнема време. Но да говориш, че строителството в крепостта подлежи на същия военен ред като на бойното поле — това не е нищо повече от хвалба на някой, който не съзнава същинското си положение. Ако бях шпионин от вражеска област, лесно щях да забележа, че там, където стената е най-слаба, може да се напада. Глупост е да си мислиш, че това няма да стане и да продължаваш бавно-бавно, все едно че си благородник в оставка, който си строи павилион за чай!
— За тези от нас, които работим в чертите на крепостта, това е голямо неудобство. Наместо да вините хората, които минават отсам, защо не обсъдите нещата и не ускорите хода на работата? Разбира те ли ме? Не само надзорникът, но и вие, подчинените му и майсторите?
Щом свърши, той се засмя весело.
— Е, прощавайте. Бях груб и просто казах, каквото мисля, но ние всички нощем и денем мислим за това като за важна обществена работа. А, стъмнило се е. Сега, ако ме извините, ще си вървя у дома.
Докато Укон и хората му стояха втрещени, Токичиро излезе с бърза крачка от крепостта.
На следващия ден той беше в конюшните. Нито един човек на новото му място не можеше да се мери с него по старателност.
— Никой не обича конете колкото него — говореха другите коняри.
До такава степен се бе посветил на обиколките на конюшнята и грижите за конете, че удивяваше с това дори останалите работници там и ежедневието му бе изцяло погълнато от животните.
Началникът на работниците влезе в конюшнята и го повика:
— Киношита, търсят те.
Токичиро вдигна поглед изпод корема на любимия кон на Нобунага, Сангецу и попита:
— Кой?
На крака на Сангецу бе излязъл цирей и сега Токичиро подмиваше глезените му с гореща вода.
— Щом е заповед, значи е от господаря Нобунага. Побързай.
Началникът се обърна и извика към стаята на самураите:
— Хей! Някой да смени Киношита и да заведе Сангецу в конюшнята.
— Не, не. Аз ще го свърша.
Токичиро не се появи, преди да е свършил с миенето на крака на Сангецу. Намаза го с лекарство, превърза раната, поглади животното по врата и накрая сам го заведе до яслата му.
— Къде е господарят Нобунага?
— В градината. Ако не побързаш, ще докараш Негово Височество в лошо настроение.
Токичиро влезе в стаята за дрехи и си облече синята наметка с адамовото дърво. Заедно с Нобунага в градината имаше пет-шест служители, включително Шибата Кацуие и Маеда Инучийо.
Облечен в своята си синя наметка, Токичиро се забърза, спря на повече от двадесет крачки от господаря и се просна по очи на земята.
— Ела тук, Маймунке — нареди Нобунага. Инучийо веднага му подаде столче. — Ела по-близо.
— Да, господарю.
— Маймунке? Чух, че доста големи думи си изприказвал снощи на строежа на външната стена.
— Узнахте ли вече, господарю?
Нобунага се засмя пресилено. Токичиро, който сега със засрамено изражение се кланяше пред него, нямаше вид на човек, способен да каже такива големи приказки.
— Отсега нататък се въздържай повече — смъмри го Нобунага. — Ямабучи Укон дойде при мен тази сутрин и почна шумно да се оплаква от твоето лошо държание. Успокоих го, понеже според други в думите ти изглежда е имало доста здрав смисъл.
— Извънредно съжалявам.
— Иди на строежа и се извини на Укон.
— Аз ли, господарю?
— Разбира се.
— Ако това е заповед, ще ида и ще се извиня.
— Не си ли съгласен?
— Колебая се дали да го кажа, но няма ли така да поощрим порока? Това, което казах, беше вярно и неговата работа, що се от нася до това как ви служи, трудно може да се нарече съвестна. Дори тази малка поправка отнема повече от двайсет дни и освен това…