Емджей поклати глава.
— От къде?
— Ще започна от спалнята. — Грейс успя да се усмихне. — Ще направя собственика на ателието за химическо чистене милионер.
— Аз ще видя какво може да се направи с този парапет — каза Джек. — Ще го закрепя някак, за да е безопасно, докато поръчаш нов.
— Много ще ти бъда благодарна.
— Качвай се горе — предложи й Емджей. — Аз ще взема една метла. И булдозер. — Изчака я да се качи и се обърна към Джек: — Аз ще оправя тук долу. Ще разчистя някои… Неща. — Погледът й се насочи към силуета. — Не би трябвало тя да прави това.
Той се наведе и я целуна по челото.
— Ти си кораво момиче.
— Да, такава съм. — Емджей рязко пое въздух. — Да видим дали ще можем да изровим от този хаос уредбата или телевизора. Бих пуснала музика.
Мина почти целият следобед, преди Грейс да реши, че къщата е разчистена достатъчно, за да извика фирмата по почистването. Тя искаше всяка стая да бъде изтъркана до основи, преди да започне отново да живее тук.
А бе решила да направи точно това. Да живее, да се чувства у дома си, независимо какви духове населяваха този дом. За да докаже пред самата себе си, че може, тя се отдели от Емджей и Джек и отиде да купува най-необходимите за къщата неща. А след това, понеже през целия ден се чувстваше зле, се отби в „Салвини“.
Имаше нужда да види Бейли.
И имаше нужда да види Звездите.
Пуснаха я вътре и намери Бейли на телефона в нейния кабинет. Тя й се усмихна и й направи знак да влезе.
— Да, доктор Линструм, изпращам ви доклада по факса, а до пет часа лично ще ви донеса оригинала. Утре мога да довърша последните изследвания, които поръчахте. — Докато слушаше отговора му, погали с пръст гипсовото слонче върху бюрото. — Не, аз съм добре. Благодаря ви за разбирането и загрижеността. Звездите са моят приоритет. До петък ще изготвя пълни копия на всички доклади за вашата застрахователна компания. Да, благодаря ви. Дочуване.
— Бързо работиш — похвали я Грейс.
— Въпреки всичко, което се случи, не се загуби почти никакво време. А и всички ще се чувстват по-спокойни, когато изпратя диамантите отново в музея.
— Искам да ги видя, Бейли. — Грейс се позасмя. — Глупаво е, но наистина имам нужда. Снощи сънувах сън… Всъщност, кошмар.
— Какъв сън?
Грейс приседна на ъгъла на бюрото и разказа. Въпреки че гласът й бе спокоен, пръстите й нервно потропваха.
— И аз сънувах — промълви Бейли. — И още сънувам. Емджей също.
Грейс се размърда неспокойно.
— Като моите сънища?
— Толкова подобни, че не може да е само съвпадение. — Бейли стана и й подаде ръка. — Да отидем да ги погледнем.
— Нали не нарушаваш никакви закони?
Бейли й се усмихна развеселено:
— Мисля, че след всичко, което вече съм направила, това е съвсем дребно нарушение. — Опита се да се овладее, ала докато слизаха по стълбите, под които само преди дни се бе крила от убиец, потрепери.
— Добре ли си тук? — Грейс инстинктивно обви ръка около раменете й. — Не ми се мисли какво се е случило и как се чувстваш, като работиш тук и си го спомняш.
— Оправям се. Грейс, уредих да кремират доведените ми братя. Всъщност Кейд уреди всичко. Изобщо не пожела да ме остави да се занимавам с това.
— Добре е постъпил. Ти нищо не им дължиш, Бейли. Никога не си им дължала. Твоето семейство сме ние и винаги ще бъдем.
— Знам.
Влязоха в хранилището и Бейли се приближи към металната врата. Охранителната система бе сложна и объркана, и въпреки опита си Бейли цели три минути се занимава с нея, докато я изключи.
— Може би трябва да инсталирам нещо такова вкъщи — отбеляза весело Грейс. — Това копеле е разбило сейфа в библиотеката ми, сякаш е детска играчка. Сигурно набързо е продал бижутата. Много ме е яд за нещата, които ти ми беше направила.
— Ще ти направя други. Всъщност… — Бейли взе една квадратна кадифена кутийка. — Да почнем още сега.
Грейс любопитно отвори кутийката и видя вътре тежки златни обици, инкрустирани с изумруди, рубини и сапфири.
— Бейли, прекрасни са!
— Бях ги направила точно преди… Ами, преди. Още щом ги довърших, разбрах, че са за теб.
— Аз нямам рожден ден.
— Мислех, че си умряла. — Гласът на Бейли потрепери, ала отново укрепна, когато Грейс вдигна поглед. — Мислех, че никога вече няма да те видя. Затова нека го приемем като отпразнуване на остатъка от живота ни.
Грейс свали семплите клипсове и на тяхно място си сложи подаръка на Бейли.
— Когато не ги нося, ще ги пазя при бижутата на майка ми. При нещата, които имат най-голямо значение.
— Стоят ти идеално. Знаех си. — Бейли се обърна, взе тежката кутия от лавицата в хранилището и я отвори.