Сет прокара ръка през косата си — рядко излишно движение. Нямаше друг изход, освен да се довери на техните инстинкти. И на чувството за самосъхранение на Грейс.
— Добре. Тя иска аз да знам какво става и иска вие да не сте в къщата.
— Да. Иска да се махнем оттук, мисли, че ще бъде по-безопасно в „Салвини“.
— Ще бъде по-безопасно в участъка — заяви Сет. — И точно там ще отидете и двете.
— Не. — Гласът на Бейли остана спокоен. — Грейс иска да сме в „Салвини“. Много ясно го каза.
Сет се вгледа в нея и претегли възможностите си. Можеше да ги прибере в участъка по закона за защита на свидетелите. Това бе логичната стъпка. Или можеше да играе по правилата на играта. Това бе риск. Но бе рискът, който пасваше.
— Тогава в „Салвини“. Ала детектив Маршъл ще уреди охрана. Няма да мърдате, преди да ви се каже.
Емджей се наежи:
— Очакваш просто да седим и да чакаме, докато Грейс е в опасност?
— Точно това ще направите — отвърна Сет студено. — Тя рискува живота си, за да бъдете вие в безопасност. Няма да я разочаровам.
— Той е прав, Емджей — намеси се Джек и вдигна вежди, когато тя му изръмжа. — Можеш да фучиш колкото искаш. Ала си в малцинство. Вие с Бейли ще изпълнявате нарежданията.
Сет с известна изненада забеляза, че Емджей затвори уста и кимна отсечено.
— Каква беше тази история с изпита по история, Бейли?
Бейли рязко пое дъх.
— Първото име на професор Грийнбалм беше Грегъри.
— Грегъри. — Грегър. — Достатъчно близко. — Сет погледна към двамата мъже, от които имаше нужда. — Нямаме много време.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Грейс много се съмняваше, че ще преживее тази нощ. Имаше толкова много неща, които не бе свършила. Не бе показала на Бейли и Емджей Париж, както отдавна се гласяха. Никога нямаше да види как върбата, която бе посадила край дома си в планината, ще порасне и ще се надвеси грациозно над миниатюрното й езерце. Никога не бе имала дете.
Бе толкова нечестно и толкова се страхуваше. Бе едва на двадесет и шест години и щеше да умре.
Бе видяла присъдата си в очите на Де Вейн. И знаеше, че той има намерение да убие и хората, които тя обича. Не би се задоволил, докато не изтрие живота на всички, които се бяха докоснали до това, което според болния му мозък бе негово.
Единственото, което я крепеше сега, бе надеждата, че Бейли я бе разбрала.
— Ще ти покажа какво можеше да имаш. — Де Вейн, с превързано рамо и нов смокинг, я поведе през една скрита врата и надолу, по добре осветени каменни стълби, излъскани като абанос. Бе взел обезболяващо и от него злите му очи бяха станали безжизнени.
Това бяха очите, които я гледаха в нейните кошмари. И докато се спускаха по блестящите черни стъпала, Грейс усети как в нея се надига някакъв дълбок спомен.
Тогава бяха на светлината на факли, помисли тя замаяно. Вървяха все по-надолу и по-надолу, факлите светеха като Звездите, проблясващи в златната си кутия върху белия камък. А смъртта чакаше.
Тежкото дишане на мъжа до нея. Де Вейн? Или някой друг? Горещ, таен звук, от който кръвта й изстиваше. Една стая, помисли Грейс, докато се мъчеше да задържи изплъзващата се верига на спомените. Тайна стая в бяло и златно. И тя цяла вечност бе заключена в нея.
Спря на последния завой, не толкова от страх, колкото от изненада. Не тук, помисли трескаво, някъде другаде. Не тя, но част от нея. Не той, ала някой като него.
Пръстите на Де Вейн се впиха в рамото й, но Грейс почти не почувства болката. Сет — мъжът с очите на Сет, облечен като воин, покрит с прах и бойни рани. Бе дошъл за нея и за Звездите.
И бе умрял заради това.
— Не. — Стълбите се завъртяха пред очите й и тя се вкопчи в студената стена, за да не падне. — Не отново. Не този път.
— Няма голям избор. — Де Вейн я бутна напред, повлече я по оставащите стълби. Спря пред дебела врата и нетърпеливо направи знак на пазача да се отдръпне. Без да спира да стиска болезнено рамото на Грейс, измъкна тежък ключ и го пъхна в древната ключалка, която, кой знае защо, й напомни за заешката дупка на Алиса. — Искам да видиш какво можеше да бъде твое. И какво щях да споделя с теб.
Бутна я грубо и тя залитна вътре и премигна потресено.
Не, не заешка дупка. Това бе пещерата на Али Баба. Планини от злато и реки от скъпоценни камъни. Картини, явно излезли изпод четките на велики майстори, накачени по стените. Статуи и скулптури, някои малки като пъдпъдъчи яйца, други извисяващи се до тавана.