– Такива носят последователите на Савонарола.
– Смятате ли? Имаше качулка на главата, затова единствените сведения, с които разполагам, са свързани с телосложението му – много висок и силен мъж.
– Никого другиго ли не видяхте? – попита Леонардо.
– Проследихме стъпките му. Влязъл е в манастира от задната страна, през счупена решетка на избите, която е била изтръгната. Качил се е тук, в стаите, докато в църквата се е отслужвала сутрешната меса. След това е избягал през сакристията. Монахът, който е извършвал църковната служба, го видял да излиза през портала в дъното. Не прекъснал месата, за да не тревожи вярващите, но каза, че първият му импулс бил да го проследи. Още повече, доминиканец във францисканска църква...
– А какво открихте в килията на жертвата?
– Сред останалите неща намерих турски ятаган... Смятате ли, че един истински францисканец ще обикаля наоколо въоръжен?
– В наши дни всичко е възможно. Монаси проповедници, участващи в политиката, папи с деца, които според слуховете устройват във Ватикана приеми с разсъблечени куртизанки и състезания между гостите за полови сношения. Печални времена за Италия! Станахме отново езичници, скъпи брат Лука, докато в Рим продължаваме да влачим уморено тежкото бреме на свети Петър, без да знаем защо.
– Ще настъпят по-добри времена, не се съмнявайте – отговори математикът. – Навярно това е цената, която трябва да платим за пробуждането, случило се през нашия век тук, при нас. Защото не може да се отрече, че столетието, което е към края си, беше епоха на голям кипеж: преоткриването на гърците, великия Платон, когото преди това пренебрегвахме, архитектурата на Витрувий, перспективата. Например в моята област, математиката, за пръв път можем да сравним алгебрата, завещана ни от арабите, с геометрията на Евклид. Ще станем свидетели на необикновен напредък, ще видите... Изобретяването на печатането, плаването до Западните Индии... Но това са промени, които засягат само неколцина, владетелите и литераторите, а езичеството се е разпространило единствено сред вис шите класи и мъдреците. Народът е набожен, уважаеми месер Леонардо. Вземете Флоренция – града, който даде тласък на всичко това, града на Лоренцо Великолепни, на Брунелески, на Леон Батиста Алберти, с когото се запознах лично, или на моя учител, образовал се там, Пиеро дела Франческа. Именно Флоренция сега при Савонарола се превърна в център на религиозната реформа, на непримиримата теокрация. Народът не е участвал в духовните революции, които белязаха нашето време, но и които поквариха душите. И може би това е за добро, защото народът е набожен и ще продължи да носи с достойнство бремето на свети Петър, както се изразявате вие.
– Но кажете ми, брат Лука, какво се случи с трупа? Може ли да го изследвам? Разбирам от дисекции, а е изключително трудно да намирам тела за разрязване. Понякога именно вашият набожен народ е този, който спасява нас, анатомите. Хората са толкова бедни, че ни даряват умиращите си роднини за проучванията ни само за да поемем разходите за погребението. Това обаче са изсъхнали трупове, белязани от глада. А този е на странник, умрял от насилствена смърт, който е имал организъм в добро физическо състояние...
Францисканецът остана доста смутен от последните думи на художника. В тях долови някакъв цинизъм, ледено равнодушие към единственото нещо, което след смъртта много успокоява нормалните хора. Леонардо веднага забеляза това и се извини.
– Рано или късно, ще събера в книга наблюденията си и анатомичните си рисунки. Навярно на лекарите ще им бъдат полезни някои по-задълбочени познания за човешкото тяло. Прецизните и добре изготвени рисунки могат да са от голяма помощ. Знаете ли от какво умря Лоренцо Великолепни? Страдаше от подагра като баща си, но неговият лекар го лекуваше с астрология, уповавайки се на магическата сила на скъпоценните камъни, влияещи се от знаците на зодиака според общоприетите вярвания. Какви биха могли да бъдат камъните, които да поправят лошите астрални влияния? Лапис лазули, перли, топази? Лекарят ги събираше, счукваше ги на ситно, получаваше от тях брашно, което му даваше да поглъща с храната. Затова Лоренцо не умря от подагра, а от чревно разстройство. Суеверия, вярвания, които никога не са били потвърдени от какъвто и да е опит. Трябва отново да започнем да се основаваме в проучванията си на конкретните знания, на прякото наблюдение... Лекарят бе застигнат от лоша съдба. Говори се, че са го убили синовете на Лоренцо Великолепни, понеже смятали, че го е отровил и че е служел на чуждестранен владетел. Но не е вярно. Медикът на фамилията Медичи просто беше лош медик, простете за играта на думи. Може би и в Миланското херцогство, когато си отиде някой принц, винаги се смята, че е бил отровен, а кой знае защо, всички умират от болки в стомаха. Отговорът вероятно е по-прост, отколкото изглежда: защото те са единствените, които могат да си позволят толкова скъпи лечения...