– Засега в Мантуа на сестрата на Беатриче, Изабела д’Есте, която от своя страна ще се погрижи да я изпрати в Урбино – отвърна брат Лука. – Джовани Гонзага е неин девер и шурей на Гуидобалдо да Монтефелтро. Надявам се от роднина на роднина портретът да стигне бързо до целта.
– На черната дъска имаше записан аритметичен сбор – отбеляза Леонардо.
Брат Лука взе хартия и перо, триъгълник и пергел. Начерта светкавично един равностранен триъгълник, вписан в окръжност, и други отсечки и добави редица числа в една колона:
– Ето – каза той, – това пишеше на дъската, подарявам ви го. Долу вляво е сборът, за който говорехте. Отсечката Aα ще допре окръжността, ако я довършим, предпочетох обаче да я оставя наполовина в картината, за да не правя задачата твърде лесна за придворните математици в Урбино, които ще видят портрета.
Пунктираната част от отсечката не присъства в творбата, но целият сегмент е страната на квадрата, вписан в кръга.
„Квадрат, вписан в кръга“? Леонардо разгледа внимателно чертежа. Диаметърът на окръжността е диагоналът на квадрата, вписан в нея. Страната на този квадрат е диагоналът на квадрата, построен върху радиуса. Ако си спомняше добре, според теоремата на Евклид, която математикът сочеше в книгата, квадратът, построен върху страна на равностранен триъгълник ABC, е равен на три пъти квадрата, построен върху радиуса.
– Следователно – каза той – отношението между лицата на двата квадрата, построения върху страната на триъгълника ABC и вписания в окръжността, е три към две, щом това е два пъти квадратът на ра диуса.
– Браво! – възкликна в отговор францисканецът. – Следователно отношението между радиусите на двете окръжности, които служат за построяване на двата квадрата, е корен от три върху корен от две, или корен от едно цяло и пет, което прави едно и двайсет и две до втората цифра след десетичната запетая, но е ирационално число, което е безкрайно.
Леонардо трудно следеше мисълта му. Като дете беше посещавал само един курс за използване на абак и не можеше да изчислява с корени. Да не говорим за алгебрата, която почти изобщо не познаваше. Същевременно започна веднага да изпитва силно възхищение към монаха. Точно в този миг реши, че ще станат приятели.
– Най-общо казано – заключи математикът, – ако разполагате само с триъгълник и пергел и искате да пос троите какъвто и да е икосаедър, единственото, което трябва да знаете, е едно число или една пропорция, едно отношение: корен от три върху корен от две, безкрайно число, едно цяло и двайсет и две и така нататък. Всички важни числа, които представляват синтаксиса на Космоса, са безкрайни. Като Бог. Математиката ни свързва именно с вечността и безкрайността на божествената субстанция.
– А какво е значението на числата в долната част?
– Енигмата на числата не бива да бъде разкрита на никого – отвърна монахът. – Простете, но тя следва да остане в тайна. Само херцогът на Урбино трябва да знае решението. Самият той поиска от мен преди известно време – и аз веднага удовлетворих желанието му – почти неразгадаем шифър от числа за защита на свръхтайна информация и обекти. Предполагам, че ми има доверие, при положение че все още съм жив. Държа тайнствената цифра да фигурира в картината под формата на загадка. Предизвикателство за придворните математици, които си придават важност. За да се стигне до решението, трябва да се потърси и прочете теоремата на Евклид, която посочвам с лявата си ръка, след това да се проследи фигурата, която рисувам на дъската, и най-после да се вникне в математическата игра на този сбор. Никой от тях никога няма да го пос тигне. Нито дори Паоло да Миделбьорг, епископ на Фосомброне, придворен математик и астролог, не ще бъде в състояние да реши загадката, а щом даже той не успее, това ще ми гарантира, че Гуидобалдо да Урбино ще спи спокойно, сигурен в недостъпността на своя шифър.
– Забелязах – подхвърли художникът, – че в трите трицифрени числа, които са събрани, се съдържат цифрите от едно до девет, без да се повтарят.
– Браво, това е добро начало – каза монахът и на Леонардо му се стори, че по лицето му пробягна язвителна усмивка. – Само че не пропорцията, изобразена на тази картина, е онова, което в момента занимава ума ми – додаде францисканецът.
– А какво тогава? – попита Да Винчи, заинтригуван.
– Божествената пропорция.
– Божествената пропорция?
– Всички непроменливи пропорции са божествени, но тази повече от другите: пропорцията с една средна и две крайни точки, така я наричат математиците, ала аз предлагам да ѝ дадем определението „божествена пропорция“, защото се самоповтаря неограничено, като живота. Убеден съм, че знаете нещо за това.