Ще изследваш още повече как тази квинтесенция се проявява в Силата, или, ако предпочиташ – в тежестта, с която, изглежда, си прилича. Освен ако желанието на тежестта не е да се насочва към центъра на света по най-краткия път, желанието на Силата не е нищо друго освен собствената разруха. Квинтесенцията изпълва и безчувствените тела подобно на човешкото тяло, в което съставлява душата. Водните потоци са вените, океанът е сърцето, твърдите скали са костите, а земята – мускулите и кожата на голямото тяло на света. Само че в тялото на земята липсват нервите, защото съвсем съзнателно тя не се движи. Следователно не са ѝ необходими.
Понеже човекът, „по-малкият свят“, микрокосмосът, е модел на света.
Но ако искаш да опознаеш по-дълбоко природата на Силата, наблюдавай как камъкът, хвърлен във водата, образува множество кръгове, които имат за център мястото на допира с повърхността. Знай, че така прави и звукът, който се разпространява във въздуха като концентричните вълни във водата. Същото се случва, естествено, и със слънчевата светлина и в действителност, ако вървиш край река и гледаш как Слънцето се отразява в нея, колкото повече вървиш край тази река, толкова повече ще ти се струва, че Слънцето върви с теб. Това доказва, че силата на Слънцето е цялата във всичко и цялата във всяка част. Така, концентрично, се разпространяват безкрайно видимите подобия на всяко тяло в светлия въздух: всички навсякъде и всички във всяка част.
Наблюдавай също кръговете, образувани от камъка, паднал във водата, които толкова много се разширяват, че се изгубват: така се случва със звуците и гласовете, които се отдалечават кръгообразно и изчезват, докато на голямо разстояние вече не се чуват, така се разпространяват и топлината, и видимите форми на нещата, и техните цветове, които на голямо разстояние се променят и се смесват със синевината на въздуха. Всичко тук, долу, изглежда, бяга към собственото си разпиляване, Силата се губи, звуците затихват, образът на пейзажа се стопява. Защото всичко жадува да се върне и завърне към първичния хаос. Пеперудата толкова желае светлината, че се разпада в пламъка, така и човекът, който винаги с радост очаква новата пролет и после лятото, и новите месеци, и новите години, не забелязва, че това, което желае толкова силно, е собствената си смърт.
Следователно Силата е невидима мощ, причина за движението дори на безчувствените неща, като придава даже на тях сходство с живота. Заставя всички създадени неща да се променят по форма и място. В себе си тя носи яростта да се разпада. Ако някое препятствие ѝ се противопостави, се забавя, става могъща и иска единствено да унищожи това препятствие, както се вижда при наводненията, предизвикани от прииждането на опустошителни реки, което помита и най-здравите бентове на местата, където водата се събира. Но ако е оставена на свобода, Силата се разпръсва и угасва бързо. Такава е нейната природа: бавността я прави по-мощна, а бързината – по-слаба. Голямата мощ поражда у нея голямо желание за смърт. Унищожава яростно всичко, което се противопостави на нейната разруха. С удоволствие изразходва сама себе си. Тя иска единствено да отслабне и да угасне.
Ражда се в насилието, но умира в свободата...
А после ще изследваш законите на тежестта и как тежките птици я надмогват с бързото движение на крилата си и с удара, с който сгъстяват въздуха под себе си, и как се приземяват с разперени крила, защото колкото повече сила се създава с нещо срещу въздуха, толкова повече сила може да създаде въздухът срещу това нещо. Ще изследваш полета на птиците, и със, и без пляскане с крила, по посока на вятъра и срещу него, ще проучиш пернатите, които са математически машини, тяхната анатомия и анатомията на техните пера, науката за ветровете и съпротивлението на въздуха, освен това инструменталното движение – дали и човекът може да лети, снабден с механизми, които са копие на крилата на птиците, или да се приземява с купол от лек напластен плат, широк и висок дванайсет лакътя, или да се завърти във въздуха с винтове от платно, лен и тел, въртящи се като вихрушка.
И като стана дума за тежест, ами Луната? Как Луната се задържа и виси там, горе? Ако е тежко тяло, защо не пада? А ако няма тегло, защо ни изглежда плътна? Ако Луната е направена от същите четири елемента на нашата материя, със сигурност трябва да се крепи сама в онова пространство там, горе, както нашата Земя със своите четири елемента в това пространство тук, долу, и там трябва да има своя тежест, както ние тук имаме наша.