– Но аз нямам покой, трябва да намеря тези книги. В тях са скрити тайните на механиката, чертежите на най-сложните машини на древните александрийци, механизмите и принципите за изработването им, които трябва отново да усвоим. При всички положения е нужно да се върна във Флоренция.
Не можеше да му каже, че преди два дни се бе срещнал с един свой приятел кондотиер, който му бе възложил тайна мисия. Флорентинският кондотиер не искаше дори да се споменава името му, беше го помолил единствено за това: никой да не научи за заръката, която му бе дал.
Брат Лука изпусна дълга въздишка. Не можеше да повярва.
– Признай, че по-скоро ти липсва семейството, баща ти, братята ти... – каза той. После се натъжи. – И аз искам да прескоча до Борго Сансеполкро, макар че моето семейство вече е Францисканският орден, към който се присъединиха и двамата ми братя. Не бяхме богати и много рано останахме без баща. Още като малък бях настанен у една заможна фамилия в Борго, семейство Бифолчи – приятели и съседи на Пиеро дела Франчес ка, които ме насочиха към математиката и повериха на него моето обучение. На мен обаче не ми се удаваше рисуването. Сега заради професията си на учител се скитам из Италия, но винаги минавам през моя Сансеполкро. Във Венеция съм прекарал най-хубавия период от младостта си, между седемнайсет и двайсет и три години. Още не бях станал монах, когато... се влюбих в една венецианка. Влюбих се в нея, както човек се влюбва на тази възраст – като прииждаща река, която отнася насипите. Тя беше много красива, ала бе обещана на друг. Избухна скандал, отидох в Рим и останах при Леон Батиста Алберти. Тогава той беше почти на седемдесет, но с него продължих да вървя по добрия път, по който ме бе насочил първият ми учител, Пиеро. Дадох монашески обет. Обичам да идвам тук. В момента наистина мога да се наслаждавам на града. Сега, когато свети Франциск, Евклид и Платон ме увлякоха в руслото на едно умерено посвещаване в услуга на ближния, виждам това, което не виждах, разбирам това, което не разбирах, и трябва да се връщам както във Венеция, така и в Сансеполкро от време на време, за да измеря ако не друго, то поне остатъците от онази моя първа младежка грешка.
Той извърна глава към прозореца с гледка към каналите и небето, към облаците, които силният вятър караше да препускат стремително като върволица от молещи се бели монахини, бързащи за утринната служба.
– Ако наистина искаш да заминеш, ще те последвам – продължи. – Но не ми казвай, че е заради книгите или за да намериш убиеца. Издирването на убийците е загуба на време, излишно пилеене на интелектуална енергия. Когато ги откриеш, мъртвите не възкръсват. Ако ги убиеш, не изкупваш престъплението, а само се превръщаш на свой ред в престъпник. Можеш да им отсечеш ръката или крака, за да ги накажеш или да ги принудиш да не го правят отново, но нека да оставим на капитаните на правосъдието и на палачите тези присъщи на касапите деяния. Остави всичко в ръцете на Бог. Ако е заради ръкописите, ти нали ми спомена, че са на гръцки. И да ги откриеш, което е невъзможно, случайно да знаеш този език?
– Марлиани ми каза, че поне ръкописът на Филон Византийски, подвързан с черна кожа и с релефен череп на корицата, съдържа великолепни илюстрации на неговите машини – отвърна Леонардо. – А що се отнася до останалите, мога да ги дам на Пиетро Бембо да ги преведе. Той е учил гръцки в Месина. Когато намерим ръкописите, можем да се върнем тук, във Венеция. Ако предложиш на който и да е венециански печатар неоткриваема книга на Ктесибий и го помолиш да публикува в замяна твоя труд за божествената пропорция, бъди уверен, че всеки ще е готов на тази сделка.
Беше се срещнал с кондотиера в дома на Джулиано деи Медичи. Мъжът не беше многословен. Каза му: „Трябва да се върнеш във Флоренция, трябва да намериш тази книга!“. Той веднага прие поръчението. „Тази книга“ със сигурност бе в комплект с „онези книги“, помисли си. Нямаше какво друго да се направи: налагаше се да отидат във Флоренция и да продължат разследването.