– Но ти за кого работиш? – попита монахът.
– За църквите. Върнахме се във времето, когато най-добрите клиенти бяха духовниците. Честно казано, аз също имам малка вина. Рисувам неохотно, ако картината, която ми поръчат, не дава тласък на моето вродено призвание за предизвикателства, за надхвърляне на съществуващото. След като направих „Тайната вечеря“, рисуването отново на статични мадони с бърборещи ангелчета около тях дълбоко ме огорчава. Искам да пресъздавам движението, Силата, енергията, както я нарече ти...
– Всъщност Аристотел...
– А пък ти си Платон, забравих... Съжалявам, скъпи приятелю, но времената се промениха, настъпи епохата на енергията, на Силата. Вече не твоята геометрия и на твоя учител Пиеро може да спаси света. Веднага щом имам възможност, възнамерявам да отида в Рим, да намеря Донино и да видя със сегашните си очи нещата на древните. Искаш ли да дойдеш с мен?
– Подписал съм договор. От ноември започвам отново да преподавам, геометрията не може да спаси света, но все още може да спаси мен. През лятото е твърде топло и не желая да пътувам. Значи, разполагаме с малко време. Освен това... Освен това Пиеро не е само геометрия...
– Ще ме придружиш ли поне до манастира „Сан Марко“, където беше Савонарола? Там има огромна библиотека, макар че в момента я конфискуват. Монасите са купили колекцията на Медичите за три хиляди златни флорина, когато фамилията е била принудена да напусне града. Въпреки това книгите са достъпни, ще те представя на библиотекарите, които познавам. По този начин можем да продължим разследването на убийството на мъжа от Римини в Милано и ще започнем да търсим онези загадъчни ръкописи.
– За мен ще бъде чест! Но ще дойда заради библиотеката, а не за да правя разследвания като някакъв полицай. Нали не вярваш, че този, който е умъртвил Пиерлеони, е бил истински последовател на Савонарола и е занесъл книгите в библиотеката „Сан Марко“? Смяташ ли, че доминиканците ще тръгнат да убиват заради някакъв наръчник по пневматика?
– Знае ли човек, аз навярно съм способен да го направя – отговори художникът, като се засмя.
– Но ти не си доминиканец.
Отидоха заедно един следобед в манастира „Сан Марко“. Леонардо показа на абата пропуска за библиотеката, подписан от служител на Синьорията. Забелязаха, че монасите бяха облечени в широки и дълги одежди от хубав плат, типични за калугери, а не онези, които използваха по времето на Савонарола. Абатът погледна накриво францисканеца.
– Той е с мен – каза Леонардо. – Известен математик е, автор на „Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите“.
Погледът продължаваше да бъде мрачен, но абатът направи знак с ръка на един послушник, седнал зад гърба му, да се приближи.
– Заведи двамата гости в библиотеката.
Те последваха послушника по коридора, който водеше към манастирския двор.
– Няма ли вече никой от времето на Савонарола? – попита художникът.
Младежът се обърна към него и се прекръсти с изплашено изражение, сякаш бе видял до себе си самия дявол.
– Никога повече не произнасяйте това име между тези стени. Манастирът беше пречистен от злите духове, но врагът е коварен, демонът на схизмата и ереста винаги дебне в засада и не трябва да му даваме никакви поводи...
Леонардо също се прекръсти и продължи да нас тоява.
– Все пак останал ли е някой от времето... на еретика?
– Всички са преместени или изпратени в изгнание. Останаха само няколко монаси, които са твърде стари, за да се движат, или твърде безобидни, за да бъдат подозирани в нещо, като брат Анселмо или...
– Може ли да поговорим с този брат Анселмо? – попита Леонардо, докато Лука правеше красноречиви жестове, карайки го да не упорства.
– Единственият начин – отвърна послушникът – е да отидете в килията му, защото той не може да ходи. Но аз не мога...
– Искам само да го попитам дали знае нещо за един стар приятел, който беше тук много преди идването на еретика – брат Мариано Уги. Не живея във Флоренция от осемнайсет години, тогава познавах всички. Сега често виждам лица, които ми се струват познати, ала вече не си спомням имена. Бих желал да го попитам дали има някакви сведения за този благочестив монах, който бе тук. Направете ми тази услуга, ще оставя дарение за манастира.