– Според това, което ми казаха във Венеция – продължи Леонардо, – при папа Борджия неопаганизмът сега се е установил директно във Ватикана. Езическият понтификат, жадуван от римските академици, е тук, в самото сърце на християнството.
– Във Венеция се говорят всякакви неща, но Александър VI, папа Борджия, е по-скоро атеист, отколкото привърженик на неопаганизма. Въпреки това един истински християнин не би трябвало никога да се съмнява във факта, че всеки, който се възкачи на папския престол, дори да е изчадие на Луцифер, не може да не бъде носител на Божията милост.
– Знаете ли нещо за ръкописите от Мистра? – попита го ненадейно художникът.
– Какви ръкописи?
– Ръкописи от библиотеката на Гемист Плитон, които Сиджизмондо Малатеста е занесъл в Римини и след неговата смърт благодарение на Сакраморо Малатеста са се озовали тук, във Флоренция, в „Сан Марко“, но после някой ги е откраднал.
– Преди няколко години разбрах за кражба в библиотеката „Сан Марко“, ала винаги съм смятал, че са били ръкописи на фамилията Медичи – отвърна момчето.
– А някога чували ли сте за Пиерлеони от Римини, изгнаник във Флоренция, най-вероятно приятел на брат Сакраморо?
– Бартоломео Пиерлеони? Да, знам кой е, но не бях ме приятели. Срещал съм го няколко пъти на проповедите на брат Доменико да Понцо, който нападаше Савонарола от амвона на „Санта Кроче“ – един от най-яростните му противници. Веднъж един приятел ми каза, че се казва Бартоломео Пиерлеони, ала от много години не съм го виждал наоколо.
– Той умря в Милано. Бил е убит, но не се знае от кого.
– Съжалявам... – Младежът склони глава, мъчейки се да придобие изражение, което да подобава на скръбната вест. – Да се върнем обаче на Марсий! – съвзе се веднага. – Според вас Данте платоник ли е бил, или аристотелианец?
– Доколкото знам, по негово време са били известни само няколко диалога на Платон, така че със сигурност е бил привърженик на Аристотел.
Сбогува се с момчетата и се върна обратно в лошо настроение.
Щом влезе в „Сантисима Анунциата“, се затвори в килията си, без дори да мине да поздрави Салаи. Седна замислен на писалището си. Най-силно го изгаряше отвътре обидата на Микеланджело. Можеха да бъдат приятели, и двамата биха спечелили много от това, имаше толкова неща, за които да си говорят, още повече че в последно време не беше лесно да намери събеседници във Флоренция, с които да споделя общи интереси. А Буонароти бе решил да бъдат врагове. Това не изисква нищо, по-лесно е да сме врагове, отколкото приятели, помисли си. Щеше да се адаптира към войната, макар и да не я желаеше. По-лесно е да затвориш, отколкото да отвориш вратите.
Още не бе взел решение за поръчението, което му възлагаше флорентинският кондотиер, с когото трябваше да се види тайно близо до границата на Тоскана. Но неприятната среща от този следобед беше още една причина да отиде.
След това в ръцете му случайно попадна листът с магическите квадрати, подарен му от брат Лука, и всички мрачни мисли мигом се разсеяха. Спомни си за немагическия квадрат с числата, чийто сбор не се разчиташе ясно върху черната дъска на портрета, който монахът беше подарил на херцога на Урбино. Трябваше да има някаква връзка. Започна да пише, както правеше винаги, защото понякога писменото излагане на идеите помага да си ги изясниш, или пък да ги оставиш окончателно настрана, когато в крайна сметка разбереш, че са напълно лишени от смисъл.