На кого принадлежеше сега Арецо например? На Пиеро деи Медичи? На Орсини? На Чезаре Борджия? На папата? Или Луи XII щеше да го върне обратно на Флорентинската република, която плащаше за града? Във всеки случай най-вероятно решението щеше да бъде взето именно от краля на Франция. Във въздуха витаеше осезаемо напрежение: скоро всеки щеше да започне да воюва срещу всеки. За италианците това щеше да бъде трагедия, но владетелите и кондотиерите сякаш не си даваха сметка. Съсредоточени върху собствените си жалки местни интереси и само за да спечелят няколко педи земя, всички те вървяха бодро към собствената си гибел. А чуждестранните владетели гледаха доволно как италианските войски ще се избият сами, увлечени в глупави братоубийствени разпри.
Стигна до сградата, в която бяха отседнали, срещу базиликата „Сан Франческо“. На следващия ден щеше да отиде в църквата, за да види фреските от композицията „Легендата за истинския кръст“ на Пиеро дела Франческа. Влезе в къщата, но чу женски глас, който идваше от стаята на Салаи, и се ядоса. Почука енергично и завика: „Отвори веднага, аз съм“. Вътре настана тишина, долови само суматохата от местене на столове. Минаха няколко частици време, или както беше на мода да се казва – няколко мига. Известно е, че четиресет и седем мига правят една унция, дванайсет унции – един момент, десет момента – отрязък, а четири отрязъка – час. Следователно един момент се състои от 564 мига, сметна той наум, а един час от 40 момента, или от 22 560 неделими частици време.
Не му харесваше този начин на пресмятане на времето. Прекалено много мигове.
– Ще отвориш ли проклетата врата? – изкрещя най-накрая разярен.
Салаи се появи по панталони и художникът най-сетне успя да влезе. Тутакси се насочи към жената – красива девойка с пищни форми и все още полуразвързан корсаж.
Леонардо веднага я сграбчи за врата, сякаш искаше да я удуши. Стискайки китките му, тя напразно се мяташе и хленчеше. После ненадейно той я пусна.
– Вън оттук! – каза ѝ с решителен глас и ѝ посочи вратата.
– Но, учителю... – запротестира Джан Джакомо.
Оскърбена, жената се облече и излезе от стаята, хлопвайки вратата след себе си.
– Учителю, обяснете ми... – поде Салаи, като се опи та да се съвземе от изненадата и да демонстрира възмутен тон.
– Има подути лимфни възли на врата – отвърна Леонардо. – Знаеш ли, че когато войските се придвижват, водят със себе си целия кортеж от обикновени проститутки за войниците и елитни куртизанки за командирите? Тази жена, бедната, е болна от пудендагра...
– От какво?
– От галската болест, или френската, или неаполитанската. Как ѝ викаш? Колко пъти да ти повтарям, че в наше време е добре да внимаваш с похотливостта? Ще трябва да ти намеря съпруга, момче. Вече си на двайсет и две и трудно сдържаш страстите си. Но аз те обичам и ще ти потърся девственица.
Погали го нежно по бузата. Салаи вече беше мъж. Онова слабичко момченце се превърна в мускулест здравеняк, същински бик. Каза му довиждане и излезе от стаята, ала веднага се върна обратно, защото Джан Джакомо бе започнал да нарежда, колкото му глас държеше, непонятни ругатни на диалекта на Брианца.
– Какво става? – попита Леонардо притеснен, след като отново отвори вратата и подаде глава.
– Тази развратница ми открадна кесията с всички мангизи.
Художникът избухна в смях.
– Я гледай ти! Тогава прощавай! Беше намерил сродната си душа и заради мен я изпусна... – Не можеше да сдържи смеха си. – Току-виж се беше задомил. Представяш ли си колко хубаво щеше да бъде? Ямата на крадците от кръговете на Ада...
Като разбра, че откраднатите пари не бяха много, си легна в добро настроение.
На следващата сутрин видя фреските на Пиеро в базиликата „Сан Франческо“. Щом научи, че Леонардо е приятел на Лука Пачоли, когото всички в манастира познаваха, брат Бонавентура, монах на средна възраст, който го придружи до главната капела, му предложи да му покаже целия цикъл: сложен разказ, от смъртта на първия човек Адам до издигането на кръста при връщането му в Йерусалим след победата на византийския император Ираклий през VII век срещу персийския владетел Хосрой, който бил откраднал кръста. Според легендата свещеното дърво, от което е направен кръс тът на Христос, е поникнало от устата на Адам след неговото погребение, от семената на дървото на греха, дадени от архангел Михаил на сина му Сит.