Джовани Конте му направи знак да изчака и изчезна зад висока врата вдясно от камината. Леонардо започна да разглежда картината. На нея беше изобразена Дева Мария, която държеше в скута си малкия спящ Исус, заобиколена от шестима светци, по трима от всяка страна, и четири ангела зад трона, на който бе седнала. Пред нея, застанал в профил, както обикновено се рисуваха владетелите, беше коленичил добре въоръжен кавалерист с гола и плешива над слепоочията глава и странен орлов нос. На заден план имаше класическа архитектура, цилиндричен свод, напомнящ за сводовете на външните лоджии на двореца, и абсида, покрита с панели от цветен мрамор, над която се разтваряше огромна гипсова раковина с висящо каменно яйце. Раковината и яйцето бяха езически символи: първият представляваше плавателния съд, с който Афродита стигнала до остров Кипър, и загатваше за раждането на богинята на любовта от водите на гръцкото море, а от втория бяха родени децата на Леда, обичана от Зевс, явил ѝ се в образа на лебед. Митове, които бяха свързани с възраждането на времето в нова възхвала на божествената любов и с чудотворното раждане на Спасителя чрез мистично оплождане. След това погледът му се спря върху францисканеца, нарисуван в одеждите на свети Франциск, и му се стори, че разпозна в него младия Лука Пачоли.
– Тази картина на Пиеро да Борго е тук временно – произнесе дълбок глас, идващ от мрака от лявата му страна, докато Джовани Конте минаваше зад гърба му и се сбогуваше със събеседника си. – Казаха ми, че е предназначена за храма „Сан Бернардино да Сиена“, носещ името на изповедника на Федерико да Монтефелтро. Църквата се намира извън стените на града, в момента разширяват клироса ѝ, защото се предвижда в нея да бъдат положени костите на големия кондотиер, временно погребан в „Сан Донато дели Осерванти“. Кавалеристът, неудобно коленичил с доспехите си пред Дева Мария, е именно той, бащата на херцога... Поточно, на покойния херцог Гуидобалдо.
Леонардо се обърна по посока на гласа и когато видя мъжа, направи дълбок поклон.
– Леонардо да Винчи, на вашите услуги.
Осанката на Валентино беше внушителна. Като изключим червения бик на фона на златно поле, символ на фамилията Борджия, пришит на гърдите му и обсипан със скъпоценни камъни, като изключим и амбициозно звучащия надпис AVT CAESAR AVT NIHIL, „или Чезаре, или нищо“, извезан под герба, той беше облечен скромно, като войник, имаше мускулесто тяло, дълга черна коса и гъста и къдрава брада, която изцяло покриваше шията му. Приличаше по-скоро на философ, отколкото на кондотиер.
– Федерико да Монтефелтро винаги показва левия си профил – продължи херцогът, – защото, изглежда, е загубил дясното си око в битка. Според легендата, която може и да не е достоверна, има такъв необикновен профил, понеже накарал да му отрежат част от носната преграда, за да запази зрението си, макар и само на едното око.
Направи знак на Леонардо да седне на стола под прозореца, а той остана прав в полумрака и продължи да се разхожда бавно нагоре-надолу из стаята по време на целия разговор.
– Удивих се от вашата „Тайна вечеря“ в Милано – каза Валентино. – Знам, че сте изключителен артист, но засега не сте ми нужен като художник. Вероятно когато всичко приключи, ще ви помоля да ознаменуваме историята, която пишем в момента. Какво се говори във Флоренция за нашите начинания?
– Следим ги с дълбоко и искрено възхищение – излъга Леонардо със съзнанието, че събеседникът му знаеше, че лъже.
От друга страна, не можеше да разкаже за ужаса на флорентинците от всяко негово нападение и от присъствието на хората му на тосканска земя.
– Романя и Марка винаги са принадлежали на Рим – заяви херцогът, – но фамилиите Малатеста от Римини и Монтефелтро от Урбино воюват от векове, доказвайки, че са ненадеждни папски викарии, защото, ако една от двете е твой приятел, неизбежно другата ти става враг. Сега обаче нашите войски завладяха както Урбино, така и Римини и всички земи на двете фамилии ни принадлежат. Църквата и папата имат нужда да укрепят властта си в региона на Адриатическо море, над който господстват венецианците и който е потискан от турците. Християнството е в опасност, а венецианците не са сигурен бастион. Сключили са търговски договори със султана, подобни на тези, които имаха с Византион, те не правят разлика между християни и мюсюлмани, стига да се върти търговия.