За него се знаеше, че е безмилостен човек и убиец, за фамилията Борджия – че е цинична и жадна за власт, затова Леонардо беше изненадан, че го чува да говори за християнството. Зачуди се дали Валентино вярва в думите, които изрича, или лъже, осъзнавайки, че той знае, че лъже.
– С какво мога да ви бъда полезен? – попита.
– Засега трябва да ми направите карта на Урбино и околностите – отвърна Валентино. – След това ще ви изпратя да огледате различни крепости на херцогството, да проверите дали не са остарели и дали могат да издържат на съвременните нападения с артилерия. Ако се нуждаете от помощници, трябва само да кажете. Местната работна сила притежава забележителни занаятчийски умения и можем да се възползваме. В Рим срещнах Донато Браманте, който ви познава добре и създава прекрасни неща във Вечния град. Той например е от този край, учил е тук и има забележки относно стените. Обиколете града, обсъдете с местните художници и изберете сам своя персонал. Ако откриете крепости, които са слаби и трябва да се възстановят, елате да ме уведомите лично, единствено мен.
В един момент по време на тези обиколки, които правеше, докато говореше, Валентино се бе доближил до него и той забеляза червено петно на дясната му буза, макар и почти изцяло прикрита от гъстата брада. Веднага разбра защо носеше брада, защо неизменно стоеше в полумрака и защо никога не би го помолил да му направи портрет: херцогът също се бе разболял от галската болест и може би скоро тя щеше да го погуби. Това беше болест, за която се знаеше единствено, че се бе появила загадъчно преди няколко години и че се разпространяваше бързо навсякъде. Смяташе се, че се предава по полов път, тъй като първата ѝ проява винаги беше язва на гениталиите. Знаеше се, че може да бъде безмилостна, но не беше известно нищо друго. И Чезаре Борджия се бе заразил.
– Нямаме много време – додаде Валентино. – Папата остарява и този план трябва да бъде осъществен, преди да ни напусне. По-късно, когато затвърдим нашето господство, ще има простор за развитие и на изящните изкуства, които да предават на поколенията славата на фамилията Борджия. Ако се нуждаете от каквото и да е...
– Да – отвърна Леонардо. – Трябва ми пропуск за библиотеката.
– Прав сте – съгласи се херцогът. – Там можете да намерите вече изготвена карта или полезна информация за тези територии. Елате с мен.
Отправи се отново към вратата, през която бе влязъл, и Леонардо го последва. Сметна за странно, че синът на папата му предоставяше възможността да го прониже с нож в гърба, ако имаше желанието и смелостта да го стори. Това беше знак за доверие, за което щеше да се постарае да се отблагодари. Озоваха се в удивителна малка стая, облицована с инкрустирано дърво с измамни перспективи и алегорични сцени, възхваляващи изкуствата и науките: единствено хроматичните контрасти на инкрустациите създаваха илюзията за открехнати или широко отворени врати и въображаеми пейки, от които изникваха нереални музикални инструменти, армилярни сфери и астролаби, перспективи на пейзажи, кошница с плодове, катерица и портретът на Федерико да Монтефелтро в одежди на човек на науката и с доспехи, положени до него. Нависоко бяха окачени портретите на трийсетина мъдреци на всички времена – от Мойсей и Соломон до древно гръцките философи, от Данте и Петрарка до Висарион и Пий II.
– Кабинетът на херцог Федерико – поясни Валентино, докато сядаше на масичката, поставена в една ниша в стената, за да му напише пропуска. – Всъщност – продължи той, – макар че тук духът на Федерико да Монтефелтро изглежда вездесъщ, навсякъде се усеща присъствието на неговия брат.
– Брат му е починал много млад, нали? – попита Леонардо.
– Одантонио, законният наследник, отстранен чрез заговор, в който, изглежда, Федерико е имал пръст, не му е бил истински брат – отговори херцогът. – Федерико е бил осиновен, тъй като баща му нямал мъжки наследници, преди да се роди Одантонио от втората му съпруга. Всъщност той е бил син на една от дъщерите на неговия баща, Аура да Монтефелтро, омъжена за Бернардино Убалдини дела Карда. Истинският му брат бил Отавиано Убалдини, който живял в този дворец и делил властта с него, но често отсъствал заради военни експедиции. „Магът на Урбино“, както го наричат някои, бил приятел на философи и астролози и толкова близък с Висарион, че когато кардиналът решил да подари книгите си на библиотеката „Сан Марко“ във Венеция, ги оставил до своята смърт в библиотеката на херцога, на която тайният брат посветил много енергия. Беше астролог и алхимик. Говори се, че магическа отвара направила Гуидобалдо, сина на Федерико, импотентен, той няма деца от съпругата си и всички знаят, че не може да има. – Подаде му пропуска, Леонардо се пок лони и понечи да излезе. – Вие сте мой гост. Тук, в двореца, разполагаме с доста свободни стаи. Имате ли помощници?