Това обяснение обаче не е убедително. Каква връзка би имала комбинацията 1665– 2034 със смисъла на картината? Никаква. Чисто съвпадение е, че съответства като комбинация за механизма. Но тя е само една от безброй други, които са също толкова възможни. Защото едно е сигурно: ако 1665 и 2034 са ключовите числа, трябва да имат нещо общо с теоремата на Евклид, която монахът посочва в картината, и с написаното на черната дъска, иначе няма никаква логика.
Да му се не види, брат Лука наистина е твърде голям хитрец.
16
Легна си късно, изморен и неудовлетворен, ала не успя да заспи. На моменти се унасяше, но после мисълта за числата го стряскаше насън. Докато внезапно прозрение не го принуди да стане и да запали лампата.
– Пресвета Дево, как не се сетих по-рано? Деление! Какъв резултат ще даде делението?
Взе отново листа си и започна да изчислява:
– 2034 делено на 1665 прави приблизително едно цяло и двайсет и две, закръглено до стотните! – възкликна на висок глас посред нощ.
Квадратен корен от три върху квадратен корен от две – божествената пропорция на икосаедъра – също дава приблизително едно цяло и двайсет и две. Следователно монахът беше скрил под формата на гатанка ключа към разсъжденията, които развиваше върху черната дъска, започвайки от теоремата на Евклид, която посочваше на картината с показалеца на лявата си ръка. Отношението между диагоналите на двата квад рата – построения върху страната на равностранния триъгълник и вписания в същата окръжност, в която бе вписан този триъгълник – беше корен от три делено на корен от две, или приблизително едно цяло и двайсет и две. Това бе и съотношението между диаметрите, а следователно и между радиусите на двете окръжности, в които бяха вписани двата квадрата и от които можеха да се начертаят всички стени на икосаедъра с триъгълник и пергел.
Беше късно през нощта, може би малко преди зазоряване.
Събуди Салаи, каза му веднага да се облече и да пази в коридора на белетажа на херцогския дворец, като – стараейки се да не бъде забелязан в тъмнината на затворената част над портика – наблюдава постоянно от прозореца на отсрещната страна на вътрешния двор вратата на библиотеката, която оттам се виждаше много добре, докато Леонардо не излезе през нея. Ако забележеше, че някой влиза, или ако след три часа не го видеше да се връща, трябваше незабавно да повика Николо Макиавели, отседнал срещу двореца. После му начерта пътя до мястото.
Както обикновено, пред вратата имаше страж, въоръжен със сабя и алебарда.
– Маестро Леонардо! – възкликна мъжът, когато го видя. – Какво дирите тук по това време? Помните ли ме? – Вдигна фенера, който държеше в ръка, за да освети лицето си. – Пиеро Бандинели – добави. – Запознахме се във Флоренция край Палацо Спини.
Разпозна младия неопаган, дето преди месец му беше задал въпроса за Данте близо до моста „Санта Тринита“. И се изчерви, защото веднага се сети за случайната среща с Буонароти и всичко, което последва.
– Вие какво правите тук? – попита той на свой ред.
– Аз съм войник на Джовани Конте, служа на Валентино – отговори Бандинели.
Леонардо му се усмихна, после му показа пропуска си и младежът на мига му отвори вратата на библиотеката. Художникът го помоли след влизането му да я заключи и да не пуска никого вътре, докато не излезе. Каза му, че трябва лично да изпълни неотложна и тайна мисия за херцога. Помоли го също, ако той още не е излязъл при смяната на стражите, да предаде съобщението на следващия, който ще поеме поста.
Бандинели се подчини и Леонардо, веднага щом се озова заключен вътре, се отправи с фенер в ръка към помещението с портрета. Свали книгите от рафта, зад който бе скрит механизмът, и постави фенера от дясната страна. Трептенето на пламъка рисуваше по лицето на францисканския монах от картината ехидна усмивка, която му се стори демонична. Вгледа се в разположението на числата върху осмоъгълниците. Не можеше да каже колко са, но възможните комбинации несъмнено бяха безброй, прекалено много, за да бъде механизмът блокиран лесно от човека, пазещ тайната му. Със сигурност онзи, който го използваше, имаше бърз начин за отваряне на прохода, като например две завъртания надясно и две надолу или нещо подобно, така че устройството да се окаже толкова сложно само за незнаещия ключа за достъп. Надяваше се, че Макиавели не беше боравил с приспособлението преди неговото идване и не бе усложнил задачата.