Беше загубен.
Ала преди да успее да се обърне, чу страшен металически шум и онзи се сгромоляса на гърба му с вик. Какво ли възнамеряваше да прави? Стисна зъби. Затвори очи. Когато ги отвори отново, видя фенера, паднал на пода пред носа му. След това забеляза как пред него се хлъзна и сабята. Тогава се опита с рязко и силно разклащане на раменете да изтласка тялото на мъжа от плещите си, взе фенера и сабята и се изправи.
Изобщо не очакваше да види това, което видя.
17
Салаи – ето кой беше зад него с алебарда в ръка, изненадан, че бе насочил сабята към силните коремни мускули. Сведе поглед и видя Пиеро Бандинели, проснат на пода в безсъзнание.
– Бъди благословен, синко – каза, като спусна сабята и пристъпи към него, за да го прегърне. – Уби ли го?
– Мисля, че не. Ударих го с обратната страна.
– Тогава после ще се прегръщаме. Сега да си свалим коланите и да го завържем много здраво.
Пристегнаха силно кожените си колани около ръцете и краката на войника, а след това Леонардо се покатери на един прозорец и издърпа оттам завеса, с която го обездвижиха напълно. През това време Салаи разказваше как видял, че стражът станал твърде неспокоен, след като учителят му влязъл в библиотеката, но забелязал и че изчакал идването на следващия часовой. После се случило нещо много странно: Бандинели останал на поста си, стражите не се сменили. Веднага щом другият се отдалечил, той отворил библиотеката и се промъкнал вътре. Салаи се разтревожил и незабавно се втурнал натам, намерил вратата затворена, но незаключена. Влязъл, обиколил цялата библиотека, ала нямало никой. Помещенията били съвършено празни. Помислил си, че всичко му се е присънило, предвид ранното ставане, след това обаче се спънал в алебардата на войника, захвърлена на пода в последната зала – единственият признак, че не ставало дума за някаква негова халюцинация. Нямало какво друго да стори, освен да се свие в някой ъгъл с алебардата в ръка. И заплакал.
– Обичам те – каза му Леонардо и го прегърна.
Междувременно войникът, овързан като руло на шиш, лека-полека идваше на себе си.
Скоро, седнал на пода под една лавица, си призна всичко. Не се поколеба да потвърди, че е убиецът на Бартоломео Пиерлеони. Той му беше враг, а по време на война може да се наложи да убиваш враговете. В гръб? Като страхливци? Важното за него било да вземе старинните ръкописи от Мистра. Но големият проблем бил, че не намерил нито лист от тях в Милано. Изчезнали. Изпарили се. Знаел със сигурност, че Пиерлеони ги бил откраднал от помощника на Марлиани, ала в килията му не открил абсолютно нищо. Дали някой не ги бил отмъкнал преди него? Дали сега не били там, в подземната библиотека на Урбино? Нямал време да я претърсва. Веднага щом чул Леонардо да тича по витото стълбище, си помислил единствено, че не бива да остава там долу като хванат в капан. Не, нямал никакво намерение да убива и него. Искал само да го завърже за някоя маса и да отиде да потърси из книгите онази, заради която бе убил мъжа от Римини. Нищо повече. И не той бил човекът, който откраднал ръкописите от библиотеката „Сан Марко“ във Флоренция, а неговият събрат Аламано деи Мартели, с когото и Леонардо се беше запознал. След това Бандинели заминал за Милано, за да ги предаде на Марлиани.
– Марлиани е един от нас – каза той. – Ние сме навсякъде.
– Кои „вие“? – попита Леонардо, леко подразнен.
– Ние. Преструвате се, че не знаете ли? Новият Византион, Новият Изток... – отвърна Бандинели, сякаш това беше нещо очевидно.
После му разказа цялата история, макар и разгорещено и объркано, скачайки от един момент във времето и пространството в друг, без порядък и последователност.
– Също и Лоренцо Великолепни, и Федерико да Монтефелтро, и брат му Отавиано Убалдини... Някога и Сиджизмондо Малатеста, който обаче по-късно предпочете да действа на своя глава. Да се създаде Новият Византион в Морея – това беше първоначалният план. После всичко се промени... Естествено, с нас бяха и кардинал Висарион, и Марсилио Фичино... Трябваше да се възстанови Източната Римска империя след турското завоевание. Новият Изток щеше да бъде вдъхновен от Питагор, от Платон, от Заратустра, или от принципите на една универсална религия, която щеше да превъзхожда християнството и окончателно да обезсмисли противопоставянето между католици и православни, между мюсюлмани и християни. Всичко трябваше да се преобърне, но вече нямаше да има папа в Рим, а великият понтифик с кортежа от весталки щеше да възобнови изкачването си в храма на Юпитер Капитолийски...