Напразно. Колкото и да се стараеха, колкото и усърдно да размахваха веслата, гребците не успяха да отклонят от скалите увлечената от водните течения галера.
Внезапно корабът изтрещя. Мачтата, устояла на цялата буря, сега се прекърши и смаза десетина гребци ведно с двамина пирати. Отдолу, от трюма, наизскачаха изплашени моряци. През пробойната нахлу вода. Реисът се превърна в истинска стихия. Дърводелецът Али ибн Сауд изнесе стъкмената за такива случаи дървена кръпка, обшита с кожи. Десетина роби опитаха да я пуснат отвън покрай борда. Други се заловиха да запушват пробива отвътре. Бориха се дълго с вълните.
Небето просветна съвсем. Ясно се открои скалистият остров, към който ги отнасяше течението с кърмата напред. Макар и прикрепени сръчно, кръпките не успяха да запушат дупката. Водата продължаваше да прониква на шуртящи струи. Цяла върволица гребци я изтребваха с ведра и от ръка на ръка я подаваха нагоре, за да я плиснат през борда. Галерата газеше все по-дълбоко, все повече вълните преливаха през фалшборда.
Тогава Сюлейман реис зърна стихналия залив между скалите. С умела маневра, след големи усилия на гребци и кормчии, той вмъкна кораба на завет. Скоро вълнорезът задълба в чакълестия плаж. Веднага изхвърлиха умрелите роби в морето. Труповете на двамата пирати, затиснати от мачтата, оставиха на борда. Правоверните трябваше да бъдат погребани на суша с глави към Мека.
После загърмяха нови заповеди. Матросите наскочиха в плитчината, привързаха котвените въжета за скалите. С чук и клещи в ръка дърводелецът тръгна по редиците да освобождава гребците. Отковаваше ги от пейките, после ги сцепваше по двама по двама в обща верига и така на двойки пиратите ги изпращаха на брега, където щяха да помагат за изтегляне на кораба на док. Ето, мина Жак Баптист с един моряк от навата на Оноре Рок, минаха и другите. Дърводелецът достигна пейката на Слав. Наведе се да отключи веригата и му пошепна:
— Оставям халката ти разтеглена. И на комшията ти. Когато решиш, извърти брънката и синджирът ще падне.
Слав го погледна слисан.
— Не питай! — пошушна Али ибн Сауд.
И прикачи веригата му към Хейнрик ван Ленеп, на когото също така остави разчекната халката. После отмина при другите.
Когато на брега се събраха всички роби и моряци, завързаха кораба с въжета. Ала силите им не достигнаха да изтеглят тежката галера на брега, макар че подлагаха под нея наредени мокри греди.
Така, в напразни напъни, изтече времето до обяд, когато поставеният наблюдател на скалата над залива съгледа навата на Оноре Рок. След няколко опасни опита и тя успя да се укрие на завет. Целият й екипаж слезе на брега. И тогава всички заедно, облепили галерата като мравки, най-сетне успяха да я изтеглят на сухо. Подпряха я с дървени клинове и тозчас се заловиха да закърпват пробойната под надзора на главния дърводелец.
Не успяха да свършат работата си до вечерта. Раната на кораба се оказа по-тежка, отколкото допускаха. Беше пострадала не само обвивката, а и три ребра. Килът също беше пукнат. И понеже тук, на тоя пуст бряг, не можеше да се мисли за подмяната му, трябваше да се направи опит и него да оправят някак си.
На свечеряване Али ибн Сауд приближи незабелязано до двамата роби-еретици.
— Опитайте да се измъкнете тая нощ! — пошепна им той. — И се молете за другия еретик, Али ибн Сауд!
— Не си ли мохамеданин? — запита Хейнрик ван Ленеп.
Дърводелецът отвърна:
— Всичкото зло идва от правоверието. И у вас, и у нас. Правоверните не позволяват да мислиш различно от тях. Ей затова има еретици — и у вас, и у нас. Несъгласни с догмата. Затова целият свят гъмжи от еретици — борци против догмата, за свободна мисъл.
— В исляма няма свободна мисъл — възрази Хейнрик ван Ленеп. — Ислям значи покорство, ислям значи предопределение, ислям значи нетърпимост към чуждото убеждение.
Али ибн Сауд поклати глава.
— Това е правоверието. Всъщност ислямът има най-много разногласия, най-много секти. А бог е един за всички: и за мюсюлмани, и за християни, и за израилтяни. Делят ни само господарите. Както у вас, тъй и у нас, еретиците са сиромасите, тези, що са недоволни от световната нагласа.
— Защо само нас отвързваш? — не сдържа въпроса си Хейнрик. — Защо не и другите?
Оня отвърна:
— Не мога всички. Надзорникът Оноре Рок ви издаде. Българинът имал важна мисия. А всички еретици са братя по душа. Братята са длъжни да си помагат.
Слав Граматик се замисли. Известно му беше и това, слушал бе, че и сред сарацините има хора, що се борят за правда тук, на земята, а не само на небето. И за тях вярващи са всички, що не вършат зло, безразлично от вероизповеданието. Слушал бе за дервиши, които проповядвали, че аллах обича бедните, а мрази властниците, че само бедните могат да спасят душите си.